Котките (и домашни, и диви) са животните, с които са свързани най-много митове, поверия и суеверия. без съмнение някои от тях са и малко зловещи. Но вината не е на котките, нали? Защото няма граници за човешкото въображение.

Древен ЕГИПЕТ
Там да убиеш котка било светотатство, по-голямо от това да посегнеш на човек. Почитани като божества от древните египтяни, котките живели във великолепни дворци и храната им била достойна за царе. Персийският владетел Cambryses II се възползвал от това боготворене на котките. През 525 г. пр. Хр. той обсадил град Мемфис. Виждайки, че не може да завладее добре укрепения град с оръжие, той прибягнал до хитрост. Наредил да се заловят няколкостотин котки и чрез катапулти ги хвърлил в града. Ужасени от подобно отношение към свещените животни, египтяните се предали веднага.

След смъртта си котките били балсамирани и поставяни в специални ниши. Този обичай бил толкова разпространен, че сега в Египет използват старите гробища за котки като плодородни земи!

При смърт на любима котка целият род на собственика обръсвал веждите си. Това било правено с цел да се избегне обладаването на нечия душа от призрака на умрялата котка.

Лъвът е почитан в Горен и Долен Египет. Съществувал е култ към поне 32 бога и 33 богини лъвове и лъвици. За най-известни се приемали богинята Сехмет (могъщата) в Мемфис и бог Пахт в Спеос Артемидос.
През гръко-римската епоха в страната е имало няколко района, наречени Леонтополис.


ДРУГИ легенди, обичаи, поверия и поговорки
Легендата разказва, че Мохамед предпочел да скъса ръкавите на своята дреха, вместо да събуди спящата върху нея котка Муеса.

Едно поверие гласи, че котка, която е имала девет стопани, получава правото да отнесе душата на последния от тях в Ада.

Едва ли има човек, който не знае поверието, че не е на добре черна котка да ти пресече пътя.
... или че котката има 9 живота.

Дори днес хората от северните части на Европа вярват, че черните котки се превръщат в дяволи, когато станат на седем години.

Сигурно сте чували двете английски поговорки:
И котката може да гледа царя.
Любопитството убива котката. 

Когато вали много силен дъжд, ние казваме "вали като из ведро", а англичаните казват буквално: "валят кучета и котки":))

КУРИОЗИ
В римско време убийството на котка се приемало за тежко престъпление. Виновникът бил наказван със смърт. До нас е достигнал следният разказ на Диодор: "След като един римлянин по невнимание убил котка, в дома на виновника се събрала тълпа и нито увещанията на царските люде, нито внушеният страх от Рим могли да спасят от линч човека, макар че извършил без зла умисъл това "убийство"..."

В Англия в продължение на стотици години котката е била високо ценена. При едно свое посещение на острова през 1499 г. Еразъм Ротердамски бил силно впечатлен от факта, че английските графове носели мантии с яки от котешка кожа като знак за високото положение. В писмо до свой приятел той споменал, че гостът във всеки английски дом трябвало да целуне не само членовете на семейството на домакина, но и домашната му котка.

Със сигурност е факт, че любимата котка на Петрарка е била балсамирана и поставена в една ниша в дома му.

Самотните хора не са единствените, които дават всичко за домашните си любимци. Най-голямото наследство, оставяно някога на домашна котка, е това на съдията Удбъри Ренд от Бостън, САЩ, който завещал
$ 100 000 на котарака си Том.

Създавайки своя родова история, за предпочитане аристократична, някои американци се хвалят с далечни роднини, участвали в Революцията. Други гордо говорят за прародители, пристигнали в Америка с парахода "Мейфлауър" само преди 300 години. А Нейно величество Котката е потомък на род от благородници, които получават ласкателства от хората вече 40 века.