Имало едно време едно момиченце на име Неда. Тя живеела в един столичен квартал и била много умна и добра. Учела във втори клас в близкото до дома й училище. Всяка сутрин след като се измие и закуси, тя целувала майка си и поемала натам. Неда имала скрит страх, за който още никой не знаел — бездомните кучета. Те били навсякъде и обикновено сутрин били най-озлобени. Събирали се в края на улицата, зад ъгъла и лаели по минувачите. Лошото било, че пътят й за училището минавал точно оттам. И нямало как да го заобиколи.
Днес Неда, докато вървеше натам, чувстваше как страхът я изпълва с всяка следваща стъпка. Друг път все забавяше ход с надеждата, че някой минувач ще я настигне и ще може да премине през мястото с него. Не знам защо толкова много се страхуваше от бездомните кучета. Те никога не я бяха ухапвали. Сигурно, защото лаеха много страшно. Сега сякаш всички минувачи бяха потънали вдън земя. Неда продължи да забaвя крачка, докато накрая спря на сигурно разстояние от тях. Още никой не се появяваше. Какво да прави? Колко пъти е минавала с притаен дъх и се е молела да не я закачат. След още няколко минути безполезно чакане, тя започна да се ядосва незнайно на кого. „Защо все така ми се случва — мислише си тя наум — с какво съм го заслужила?“
И неочаквано чу мек и топъл глас зад гърба си:
— Защото вече е време да се убедиш, че няма от какво да се страхуваш. За тази цел ще минеш край кучетата сама.
— Как така? Кой говори? — стресна се Неда, защото не виждаше никой около себе си.
— Погледни надолу — чу тя мекия и приятен глас.
Неда погледна надолу и какво да види. Пред нея стоеше малко същество с малка златиста пръчица. Точно като фея от приказките.
— Коя си ти? — ахна Неда.
— Не виждаш ли, аз съм малката фея, която помага на хората.
— Но... но феи не съществуват.
— Съществуват и още как. Ти какво не вярваш ли на очите си? — малко обидено прозвуча феята.
— Ами да си кажа честно никой от приятелите ми не е виждал фея, въобще никой когото познавам. Пък и аз си мислех, че феи има само в приказките.
— В приказките има колкото лъжа, толкова и истина, така че внимавай. А иначе никой около теб не е виждал фея, защото феите си избират пред кого да се покажат.
— Иха, и ти си избра мен, ама защо? — поласкана отвърна Неда.
— Ами защото те е страх от кучетата и реших, че трябва да ти помогна — отвърнала кратко феята — но хайде стига учтивости, че времето лети. Да се хващаме на работа.
Тя политна бавно и плавно нагоре, като се приближи до очите на Неда. Замахна с пръчицата си и изведнъж нещо проблесна в очите на момичето.
— А сега можеш да минеш през кучетата, без да се страхуваш. Нищо няма да ти се случи.
— Но... — започна Неда и внезапно спря — добре де, ще го направя.
И закрачи към ъгъла. Оттам се чуваше глъч. Като се приближи тя започна да дочува разговор:
— Идва. Подушвам миризмата на човек, леле! Много ме е страх. Може да ме удари с камък. Да ми счупи главата. Ау-ау!
Неда слушаше с притаен дъх и учудване.
— Трябва да я уплашим, да я изгоним.
— Стой, ами ако ни погне, загубени сме.
— Ще хване някой от нас и после не ми се мисли какво ни чака.
Гласовете идваха иззад ъгъла. Кой ли говореше там? В следващия момент обаче Неда се сети за думите на феята, че нищо няма да й се случи и вече по-смело закрачи към ъгъла.
Зави и какво да види. Цяла сурия кучета й се зъбеха в лицето. Кошмар!
— Давайте, братя, да я уплашим преди да ни е сторила зло.
Странно. Гласовете идваха от кучетата. Тия кучета можеха да говорят. Неда разтърси глава да не би да й се е сторило. Но не! Точно оттам идваха гласовете. А може би е полудяла от страх...Страх ли? Та всъщност кучетата ги беше страх. Невероятно. Канеха се да я сплашат, защото ги бе страх, че тя може да им стори зло. Чудо! Неда винаги си бе мислила, че те я лаят от чиста злоба. А то било от страх!
— Ха-ха-ха... — разсмя се момичето, забравило за чудатостите, които й се случват — а аз си мислех, че сте страшни.
— Хей, ей сега ще те схрускаме — изджафка едно от кучетата.
— Да бе, въобще не можете да ме уплашите вече. Чух какво си говорите. Страх ви е от мен, макар да няма за какво. Знаете ли, аз не искам да ви сторя зло. Просто минавам оттук — това е.
Кучетата се спогледаха мълчаливо и после едно по едно се приближиха към Неда да я подушат. Това е кучешкият поздрав. Неда ги погали и им се усмихна лукаво.
— Значи това било — когато се страхувате, не бягате като нас хората, а започвате да лаете. Ама че работа — каза поразвеселена тя.
— Е, хайде да не се обиждаме. Има кучета и кучета. Не всички са като нас. Има кучета, които лаят, за да пазят стопанина си, други пък за да си слушат гласа, трети от радост. Самите ние лаем заради различни неща.
— Но мисля, че и при хората е така — обади се дълбокомъдрено друго куче — като се уплашат може да избягат, но може и да се разлаят.
— Да, съгласен съм — отбеляза третото куче — някои от тях изглеждат горди и уверени, но това е защото са глупави и не знаят как по друг начин да прикрият глупостта си.
— Стига толкова, ще отегчите единствения ни слушател — сряза ги третото куче.
— Е, какво да се прави, това е то уличния живот, като няма какво да правим, философстваме — каза примерено петото куче.
До този момент Неда само слушаше удивено и чак сега реши да проговори.
— Повече няма да се страхувам от вас и вие не се страхувайте от мен. Ако искате можем даже да станем приятели.
— Ами да, добре, страхотно! Ще има на кого да развиваме теории — развъртяха опашки около Неда кучетата.
— А пък аз няма да скучая по пътя за училище — усмихна им се на свой ред тя и поблагодари наум на феята, която й бе помогнала да разбере езика на кучетата. Тогава отново нещо просветна. Кучетата спряха да говорят и пак само лаеха, макар и вече да се умилкваха около Неда. Тя се позачуди — дали цялата тая история не й се бе привидяла и причула. Или наистина бе истина? Този път феята не се появи да отговори на въпроса й. Но какво значение имаше. Важното беше, че вече нямаше да се страхува от бездомните кучета. Разбра защо лаят. Неда сви зад ъгъла, а след нея вървеше цялата сурия кучета които я изпратиха чак до училище.
п.п И мен никога не са ме хапали въпросните "глутници" и "кучета -убийци" и тям подобни дивотии...Явно чувстват кой ги обича...
но поне да опитаме...
надявам се че с блоговете ми, ще успея да накарам поне един човек да се замисли над видяното и прочетеното в тях :)
22.01.2012 22:39
Британские ученые установили, что мужчины врут чаще, чем женщины, и испытывают по этому поводу куда меньше угрызений совести. При этом большинство считает, что женщины более изощренные врунишки. Такие выводы были сделаны на основе опроса 3000 человек.
<a href=http://ladymelady.ru/zdorove/gibkoe-telo.html>гибкое тело</a>
<a href=http://ladymelady.ru/shou-biznes/elena-korikova-xochet-uvesti-eshhe-odnogo-zhenatogo-muzhchinu.html>елена корикова</a>
<a href=http://ladymelady.ru/shou-biznes/solist-chaj-vdvoem-priznalsya-chto-on-otecz-rebenka-evy-polny.html>отец ребенка евы польны</a>
<a href=http://ladymelady.ru/on-i-ona/druzya-muzha-i-podrugi-zheny.html>чай вдвоем признание</a>
03.02.2012 11:58
Начинаем изнурительную подготовку к свадьбе? Незнаем как организовывать и проводить свадьбу? Очень сложные вопросы, на которые постараемся коротко ответить, а также главные этапы подготовки к свадьбе: невесте выбрать свадебное платье, а жениху красивый мужской костюм; сделать пригласительные для гостей на свадьбу; оформить зал и составить меню на свадебный банкет. Наша свадебная энциклопедия поможет все правильно спланировать.
<a href=http://www.svadbi.by/news/30.html>лолита милявская свадьба фото</a>
<a href=http://www.svadbi.by/news/208.html>свадьба орбакайте фото</a>
<a href=http://svadbi.by/article/179.html>какой может быть свадебный наряд девушки второй раз замужем</a>
<a href=http://www.svadbi.by/news/155.html>2012 благоприятный год для свадьбы</a>
18.10.2012 04:41
18.10.2012 06:21
20.10.2012 03:31
20.10.2012 11:18
20.10.2012 11:44
20.10.2012 19:27
20.10.2012 23:17
23.10.2012 02:01
23.10.2012 19:21
23.10.2012 20:45
24.10.2012 03:24
24.10.2012 11:07
24.10.2012 17:45
24.10.2012 21:06
26.10.2012 15:36
02.11.2012 17:19
2. hristam
3. далавера оод
4. никога не пропускам да надникна в блога на Sulla
5. искаш котка?
6. блога на вера - фен съм й
7. бест оф янчев
8. makdonalds or arabian food
9. пришълец в София
10. при бай Пешо
11. самотни души
12. не ме бий моля те...
13. моят котарак....
14. баничкомобил
15. как станах блог-идол /в 3 части/
16. Kак да блогваме по-добре - три сигурни стъпки
17. още един блог който трябва да се наглежда...
18. лудост
19. marcusjunius
20. великденско настроение
21. мечо пух
22. грях / разказ/
23. как се прави успешен пост... /автор Иво Беров/
24. видовете пътници
25. кучешка история
26. голямото чукане
27. апетитно
28. блог Дъ бест - http://bubulinka.blog.bg/
29. из архивите на blog.bg - за Иван Ангелов