Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен,най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез....
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни....
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,
с последен дъх до него се качи....
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души....
Загубил всичко, не загубвай себе си-
единствено така ще го решиш!!!!