Старата любов
Робърт Бърнс

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!


Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.


Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.


Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.


Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.


За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!



Превод: Владимир Свинтила 

Дейвид Овадия:


Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов. 

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.