Мили бате, дай си ухото да ти прошепна:
Влюбен съм!  
Да не ти го обяснявам-мисля, че знаеш какво значи. Като я няма Джинка, все за нея мисля. Заспя ли-сънувам я. А като видя, че припка насам по пътя, втурвам се насреща й и я близвам от радост.
Баба казва, че много съм се променил, пък аз съм просто щастлив. Запазвам за Джинка най-вкусното от яденето си и ми е драго, като я гледам как лапа с апетит, но деликатно. Не помня дали ти я описах преди. Казват , че не била “породиста”, ала аз си я харесвам и такава.
Козината й е бяла , мека, а над челото й пада на палави къдрици. Очите й са искрящо черни, ту закачливи, ту замечтани. Но най-красиви са крачетата й-дълги, а как бързо тичат ! Бате, нали не е беда, че Джинка е по-висока от мен и че моите крака са къси ? Важното е сърцето, а моето сърце е и храбро, и нежно. Ти поне ме познаваш.
Днес изрових най-скъпото си съкровище-големия кокал и го подарих на Джинка. Нали знаеш, момичетата много се трогват от подаръци. Тя си го гризеше под дървото с шишарките, а аз лежах до нея и й се любувах. После й разказвах разни случки от детството и младините си, разказвах й за теб и леля Радина, за софийския ни апартамент и за кучешката градинка, където се събира най-отбрано общество. Когато й описах санбернарката Лора, с която често си играехме, Джина престана да гризе кокала. Погледна ме особено и извърна глава настрана. Досетих се веднага: ами тя ме ревнува ! А това значи, бате, че не е равнодушна към мен ! Грабнах една шишарка, легнах по гръб и я заподмятах с четири лапи, докато Джинка пак се развесели. Стиснах я леко със зъби за вратлето и й пошепнах, че за мен не съществува никоя друга, ако ще да е най-петнистата далматинка или най-дългоухата кокер-шпаньолка. Ние, дакелите, сме верни до смърт на любимите си.
Сега се чудя какво геройство да извърша заради Джинка. Веднъж баба ми прочете нещичко от една книга за някакви си “рицари”. Не всичко разбрах, но запомних, че те имали “дама на сърцето си”. Заради нея се биели с други рицари и извършвали разни подвизи.Ами аз ? Наоколо май няма диви зверове, достойни за мен. Пък и врагове нещо не се мяркат-лежат си на сянка по дворовете в село и си пощят бълхите.
Най-после не се стърпях и споделих с баба. Тя ме погали по главата и каза, че любовта правела по-добри, по-смели и хората , и кучетата. После добави, че сме били още малки с Джинка-да почакаме поне до другото лято.
Да, ама какво ще стане, като си заминем с баба за зимата в София? Ако вземе някой селски дангалак да се завърти край Джинка и ми я отмъкне? А аз няма да мога дори да се бия с него !
Хем съм щастлив, хем съм много нещастен. Дори загубих апетит-можеш ли да си представиш такова нещо ? Баба забеляза, че съм омърлушен , пипна ме дали нямам температура. Сетне бръкна в шкафа и ми даде утешително две бисквити. Аз веднага ги скрих в старите галоши до входа, знаеш за кого....
Бате, бате, по-добре не се влюбвай, поне ти да не страдаш !
Джери-рицар на прекрасната дама