Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2009 23:18 - ХЛЯБ И МАНДАРИНИ
Автор: thedarkangel1977 Категория: Изкуство   
Прочетен: 4804 Коментари: 2 Гласове:
1



КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОБРО ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА 2004 Г.  III награда в категория „Национални медии” Нели Томова, в. “24 часа”, 11 и 12 февруари 2004 г.       ХЛЯБ И МАНДАРИНИ   Истинският живот на български гасарбайтери в Италия. Разказ от първо лице за това как живеят и работят нашенци в цитрусовите градини на Южна Европа   Студентката по журналистика Нели Томова замина за Италия по вестникарски обяви за “селскостопанска работа в Калабрия”. След едномесечен труд в курортнотосело Сан Фердинандо, наполовина населено с българи, тя описва на какви изненади се натъкват тръгналите да припечелят някое евро из Европа.Тъй като повечето българи, отишли да берат мандарини, се срамуват от ситуацията, в която са попаднали, имената им са променени.     Сан Фердинандо. Италианско село на брега на Тиренско море. Няма го на картата. Намира се в най-южната част на Италия - към върха на ботуша. Населението му е 4-5 хиляди души, а само българите тук са около 2 хиляди. Трябват ми няколко дни, за да свикна с мисълта, че в Сан Фердинандо се чува повече българска, отколкото италианска реч. Българите са тук, за да берат мандарините.Сезонът е от ноември до януари.Пристигамточно преди Коледа с микробус с още 10 нашенци - поредната група, доставена по стройна схема от България. Микробуси пристигат през ден. Селото е летен курорт (от типа на Равдаили Лозен) и е само едно от десетките в Италия, претъпкано с нелегално работещи българи. Още първия ден разбирам, че берачите са измамени. Някои напразно чакат да получат предплатени в България договори за постоянна работа, други чакат да бъдат преместени на уговорени работни места в строителството, в хотели или ресторани. Трети берат, за да избият парите за комисиони, транспорт и квартира. Само циганите, които са половината от работещите тук, не се оплакват. Те не са очаквали нищо повече от бране на мандарини. Местните се майтапят, че скоро чужденците ще ги надминат по брой. Българите са най-много, но има украинци, поляци, румънци. Те окупират градчетов края на годината, за да оберат цитрусовите градини. Мечтата на всички е да срещнат добронамерения работодател, който ще им осигури т.нар. пермесо - дългосрочно разрешително за престой.     На работа в Калабрия   За да стигнеш от България до мандарините имаш нужда от 2 неща - вестник с обяви за работа и 500-600 евро бюджет. След няколко телефонни разговора ми предлагат селскостопанска работа в Калабрия. Канят ме за повече подробности да се видим в кафене в центъра на София. В него любезна жена конкретизира офертата. Не е ясно дали въобще представлява някаква фирма или работи като посредник самостоятелно. Цената на услугата е следната, обяснява тя: 100 евро комисиона се плащат в София, преди да се качиш на автобуса. 150 е цената на пътя с микробус, който по първоначална уговорка трябва да тръгне от Софийската гара. 150 отиват за италианския посредник. Добре е да имаш 40-50 евро за първите дни в Италия. Квартирата е безплатна, храната евтина, дрехите почти без пари, така че не носете пълни сакове, съветват от фирмата. Надницата е 25 евро на ден или едно евро на касетка, като при усилена работа могат да се изкарат по 30-35. Дебели дрехи не ви трябват, защото температурите са около 20 градуса. Нито пък работни, те се осигуряват от работодателя. На първата седмица той ви регистрира и нямате проблем. Работна виза не ви трябва, тъй като в Италия никой не ти иска разрешително. Посредничката Диана за по-голяма убедителност разказва, че синът й работи на същото място. След няколко срещи всичко е уговорено. За всеки случай тръгвам с приятеля си – просто сме двама студенти, решили да берат мандарини през зимата.Плащаме комисионата в брой, без никакъв документ. Оказва се обаче, че за Италия се потегля от Видин - нямало софийски пътници, а шофьорът на буса живеел там. Той ни осигурява квартираза една вечер. Разбираме, че сме доведени да преспим в апартамента му, пълен с прашасали кукли и купища одеяла, на които изглежда е спала половин България. Петък сутрин - два микробуса и лека кола с общо 15-ина пътници се отправят към Италия. На шофьора плащаме 150 евро, също без документ. Пресичаме Шенген на словенско-австрийската граница. Не всички разполагат с минималната сума за неколкодневен престой в ЕС. Затова преди КПП-то шофьорът разпределя валута между пътниците. Така всеки влиза в Европа с поне 500 евро в джоба, които веднага след това му връща обратно. Обявена е и фалшива дестинация - "Половината сме за Германия, другата половина за Испания - обяснява шофьорът на митничарите - на гости отиваме, на гости...". Въпреки всичко единият бус е върнат - двама от пътниците по-рано са били екстрадирани от Италия и заради тях бусът не може да премине.   Посредникът   36 часа по-късно сме в Калабрия. В 6 сутринта в неделя бусът ни оставя в градчето Вибо Марина, на 50-тина километра от Сан Фердинандо. Тук е офисътна Андрей - следващият посредник по веригата, който ще ни заведе при италианския работодател. Офисът се оказва едностайна къщурка с кухня, където живеят 5-6 души - мургави роднини на посредника и клиенти, очакващи да започнат работа. "По 250 евро на човек - комисиона и квартира. Ако ги нямате, качвайте се на буса и обратно в България", посреща ни Андрей. В София никой не ни е предупредил, че ще даваме и за квартира, тя би трябвало да е безплатна. Не мога да го излъжа, че нямам пари - вече съм ги обявила на шофьора, а те са комбина. Вечерта посредникът Андрей ни кара към Сан Фердинандо. По средата на пътя ни прехвърля на друг българин - Краси, за когото ще работим. Вместо обещаните мандарини за 25 евро на ден, ще берем портокали за 23.Преди да се разделим, Андрей мистериозно ни заръчва: "Като стигнете там, не казвайте, че аз съм ви пратил".   Квартира за гастарбайтери   В квартирата ни очакват шест момчета, които побесняват, като разбират от хазаина, че Андрей праща хора. Всички са минали през неговия "офис". Само от тях посредникът е натрупал над 1000 евро комисиони, срещу които уж гарантира намиране на работа и помощ при проблем с работодателя. Всичките шестима са пратени при работодател, който не им е платил надници за по няколко дни до седмица. Андрей не е помогнал на никого да си прибере дължимата сума под претекст, че момчетата не са работили според уговорката. Иначеквартиратаеприлична. Встаятасмесамодвама, имаобщакухняибаня. Липсватсамоспалнобельои ... отопление. Нощитесеоказваттолковастудени, чесеналагадаспимспоняколкокатадрехи, кактоправятиостаналите. Дневнитетемпературисас 10 градусапо-ниски, отколкотосаниказаливБългария. Купчинататениски, коятомъкнавсакасинямадамисвърширабота, нитотънкитепанталони. Успокоявамсесмисълта, чеположениетосквартиратаможешедаепо-лошо. ИчевсепакнесъмзамъкналавИталияибанскикостюм. В цяла Калабрия отракани българи печелят на гърба на сънародниците си, като предлагат бунгала и стаи за по 10 души, срещу стотина евро месечен наем от човек. А областта Фоджа, на неколкостотин километра на североизток, е известна на емигрантите с т. нар. "лагери" - извънградски площи, заети изцяло с палатки, бараки и каравани, превърнати в "жилища" за гастарбайтери. Хората, които са били в такъв лагер, правят аналогия с концлагерите. Там няма екстри като самостоятелни санитарни възли, на места напълно липсва и течаща вода. Как се издържа в такива условия знаят само гурбетчиите. В сравнение с това срещу 100-120 евро наем в Сан Фердинандо направо се живее сносно - стая с 2-3 легла, кухня и баня, които се делят с още няколко души. Макар че и платеният наем не е гаранция за осигурени битови удобства. Софиянецът Митко Т. например признава, че живял повече от седмица в тукашна къща без ток и вода, докато услужливата хазяйка благоволи да ги пусне, с обясненията, че имало повреда.   Чужденците са второ качество   Всъщност местните жители награждават с подобно отношение всеки “лавораторeстраниерo” (гастарбайтер), навлякъл мушамения екип и гумените ботуши, за да изкара 20-ина евро за осем часа полски труд. Баровете, в които по принцип се сервира, изведнъж стават на самообслужване, щом влезе българин, турчин или украинец. Безплатното мезе, което италианецът получава с бирата си, изобщо не се полага на чужденеца от Източна Европа. Донякъде отношението е обяснимо - в селото им са нахълтали хора, които влизат с изкаляни дрехи в табакерията (магазинче за цигари и сладки дреболии), много от тях имат смътни критерии за собствената си хигиена. Никой не ги е канил да идват в Италия. Пакпообяснимипричиникалабрийцитеседържатразличноисизточноевропейскитежени. "Андиамо ал ристоранте", каниме на ресторант Джовани, щомразбира,че съм българка. Джовани е необичайно висок италианец с вид на сводник от Лъвов мост в София. Разпитва дали имам приятелки тук. За да ме убеди колко ще ми е добре с него показва лъскавия си джип и обещава да ми подари часовник. Трудно му е да разбере защо отказвам. Казва, че е свикнал ункраинките и българките да се навиват от раз. Няколко дни по-късно друг италианец ме заговаря на улицата, той пък предлага работа - домашна помощница в къщата на родителите му, където живеел заедно със седемте си братя. Когато разяснявам, че съм с приятел, предложението отпада. Доколко е опасно за жена в Калабрия може да се прецени по факта, че италианките не слизат от колите си, не ходят сами дори до магазина. Сред емигрантите се носят зловещи слухове за български момичета, отвличани от улицата посред бял ден. Прибират им документите и ги заставят да проституират, твърдят работниците. По-страшното е, че такива неща можело да очакваш не само от извратени италианци, но и от чистокръвни българи.  Звучи параноично, но започвам да не се отделям от приятеля сии не смея да се покажа сама навън от квартирата... Първият ми ден в портокаловите градини свършва малко след 14 ч.. Към обяд се излива порой, заради който трябва да прекратим. "За днес половин надница, а следващите 5 дни почиваш" информира ме Краси. Няма портокали за събиране, което означава, че ще работят само мъжете.   Жоро от Русе   През почивката се запознавам с Жоро. Той е на 27, от Русе и изобщо не е дошъл заради мандарините. Твърди, че по уговорка с представители на русенския клон на фирма "Валдис" трябвало да работи като помощник в кухнята на ресторант в Неапол. Хората обещавали и легален трудов договор,и перспективи за работа като готвач, като понаучи езика. За да не изпусне офертата, Жоро ипотекирал апартамент в центъра на Русе. След като напълва няколко чужди джоба с 400 евро комисиони и похарчва около 200 за път, разбира че е излъган. Вместо в Неапол посредниците от България го инструктират да слезе в Бари, където уж се отворило място за готвач. От там звъни на Андрей, който ще го вземе от трето градче - Пиццо. Посредникът го качва в колата си и го кара към Сан Фердинандо. По пътя Жоро невинно пита: “Голямо ли е заведението, в което ще работя?” “Какво заведение, бе - смее се посредникът, – отиваш на мандарините.” Подобно на сънародниците си в градчето, Жоро всеки ден катери цитрусовите дървета, само че с бели дрехи, приготвени за кухнята на несъществуващия ресторант. На пиацата се откроява като бяла врана с готварската си униформа сред гастарбайтерите. Излъган е и 50-годишният Генади, бивш машинист, също от Русе. Той пък трябвало да работи в оранжерия. Въпреки че плаща по нещо на всеки посредник, оранжерията остава само във въображението му. Жоро и Генади са само две капкив морето от хора, пристигнали тук по подобна схема, измислена и задвижвана от българи, на родна и на италианска земя.Затова тук често се чува родолюбивата фраза: "Само на българин да не попаднеш". Повтаря я кажи-речи всеки работник.   Пиацата   Опарените гледат да се оправят сами, кой-както може. Това ще рече, да предлагат труда си на т.нар. пиаца (piazza - итал.- пазар- б. а.). Кръстовището на края на селото е мястото, където работниците се нареждат подобно на евтини проститутки в очакване на клиент. Италиански собственици на земя оглеждат "стоката" и подбират работници, уговаряйки типа работа и заплащането. Мъже и жени в гумени ботуши се хвърлят и ограждатвсяка кола, която спре на кръстовището, за да хванат първи добрата оферта. Ако италианският "патрон" (побългарено от padrone - собственик, господар) хареса бригадата, работи с едни и същи хора, докато има необрани градини. Да те вземат и на следващия ден обаче е най-вече въпрос на късмет. Навлякла мушамения костюм чакам с група българи. Взима ни двайсет и няколко годишен италианец - Франческо. Ще берем мандарини. Оказва се, че патронът работел постоянно с няколко български дружинки. Последните дни обаче мандарините свършват и няма нужда от работна ръка. Денят е слънчев и се работи леко. При него изкарвам още един ден, получавам си надниците - 50 евро общо. След това обаче не му трябват работници. От десетте ми дни на пиаца, едва четири се оказват успешни. На пазара за труд има всякакви хора - възрастни мъже и жени без образование, които не могат да се издържат чрез земеделие в родните си села. Български и турски цигани от всички възрастови групи. Прясно уволнили се от казармата момчета, момичета, отпразнували преди месеци абитуриентския си бал. Висшистите се броят на пръсти, но има и от тях. Целта на всички е ясна - пари, които в България не могат да изкарат дори с 24-часов труд седем дни в седмицата.   Надницата   Средната дневна надница за този сезон е 20 - 25 евро. Тази сума всяка година е различна в зависимост от предлагането на работна ръка. Работата "по протокол", започва в 8 и приключва в 4 часа, с едночасова почивка на обяд. Протоколът обаче не винаги се спазва. Работата не може да почне по-късно, но може да приключи с двучасово закъснение, което не влияе на надницата. В най-добрия случай се работи около 20 -25 дни в месеца, тъй като на празниците се почива, а една-две седмици в месеца се изливат страхотни порои. Дъждът не пречи на работата, стига да можеш да издържиш. Мъже и жени се бъхтят по осем часа в пороя, прибирайки се в неотопляемата квартира подгизнали от вода. Понякога обаче климатичните условия просто не позволяват работа в градините. Всеки почивен ден означава една надница по-малко. Всяка надница пък се отразява почти фатално на месечния работнически баланс приход-разход. Защото тук, освен че се припечелва, се и харчи. Наем - 100-120 евро. Храната при максимална пестеливост излиза около 4-5 евро на ден, за 1 кутия цигари – още 2-2,50. Работните дрехи - гумени ботуши, ножици, почти непромокаем мушамен костюм – струват 20 евро и трябва да се подменят, тъй като бързо се изхабяват. Една телефонна карта за 7-8 минути разговори е 10 евро. Простата равносметка показва, че за позволения тримесечен престой в най-добрия случай се избиват парите, дадени на посредници и за път. От изкараните около 500 евро за месеца, най-малко 350 отиват за престоя тук. Ако си платил и около 500 евро комисиони, за три месеца работа може и да излезеш на нула. Не случайно повечето българи тук се чувстват измамени. В Сан Фердинандо като че ли най-добре живеят безчетните ромски фамилии. Те стигат до тук и без "помощта" на посреднически агенции. Обикновено първи пристигат по-инициативните членове на семейството и след като се установят идва родата. Живеят в условия не по-различни от тези в родината и се радват, че за три дни изкарват месечната заплата на хигиенист в софийската "Чистота". "Шести месец съм тука, бая пара зимах, в България кола ша докарам", хвали се ромски тийнейджър, който е извикал и фамилията в Италия "Утре ша ми дойдат майката и братята и те ша работят". Другите българи, които не се оплакват, са шофьорите. Те карат работниците в градините и печелят от такси за превоз по 1 до 3 евро от човек дневно. Два курса с осемместен микробус или разбита лада с българска регистрация и надницата за деня е сигурна. След като закарат пътниците по разпределение, шофьорите също работят на полето.   Полиция Niente*   (*niente – итал. – никакъв, няма)Цялата схема на нелегален труд и престой изглежда не пречи на никого. Една проверка на документите би пратила половинатаот работниците обратно в родината, най-малкото заради превишаване на престоя. Карабинерите често обикалят борсата, но колите имникога не спират. Никой не проверява хората с изкаляните ботуши. Няма хайки из портокаловите градини, затова липсва страхът от екстрадиране. Говори се, че това е така, защото в Калабрия мафията диктува закона. Или заради необходимостта от нископлатен труд, какъвто италианците не биха извършвали. Очеваден факт обаче е, че мерки срещу нарушителите - работници илиработодатели - няма. Българинът тук въобще не се терзае да мисли за закони и юридически казуси. Не го интересува нито чуждата държава, нито културата, нито езикът. Нашенци не говорят италиански и комуникират основно с мимики и жестове. Затова в офиса на Уестърн Юниън (където се правят паричните преводи до България) предвидливо са окачени надписи на български. Макар че към България по-често се изпращат колети с мандарини, от колкото пари.   Питка за 70 цента   Единици знаят по някоя дума повече,освен2-3 работни фрази, с които се спазаряватза надницата. Някои успяват да кажат “пане” (paneитал. – хляб), като пазаруват в "Усмивката" - най-евтиния магазин в селото. В негонашенципазаруват на тълпи. Най-много се харчат опаковки с по 4 миниатюрни кренвиршаза 26 евро цента, кашакавал на листчета10 за 70 цента. Хлябът е 55 цента за 330 грама, има и питки по 70 цента - ако не са свършили - нашенци ги изкупуват в страховити количества. Бобени консерви за около половин евросъщо са предпочитан деликатес. Някои добавят екстри - тубичка кетчуп и буркан майонеза. Менюто задължително включва мандарини и портокали, ядат ги до втръсване, но пък излиза без пари. На още по-големи тълпи българите се събират в църквата на Сан Фердинандо. Всеки вторник и петък в католическия храм благотворителната организация Каритасраздава безплатна храна и дрехи на бедните. По това време входът на църквата се задръства от агресивни работници, които в неделя изпращат по 20 евро на децата си в България, а във вторник се втурват в мелето за спагети на аванта. "Не се ли срамуваш да се надпреварваш с циганите за чиния спагети", питам една от новодошлите ни съквартирантки, бивша счетоводителка от Видин, останала без работа последните години. "Щом сме дошли до тука, всички сме цигани", отговаря жената.   Славка от Видинско   С помощта на Каритас60-годишната Славка успява да остане в Италия. Тя е от видинско село. “През ден сънувам, че не съм издоила кравата и все се ядосвам”. Кравата обаче е продадена, за да стигне Славка до тук. “Мина и тя през ауспуха на буса”. Първата спирка на жената е в предградията на Рим. Там позната й обещава работа като гледачка на възрастни. Една седмица Славка спи в стая с още няколко жени, за което плаща по 8 евро на вечер. Предплаща комисионната, но работа така и не й намират. Тогава й се обажда приятелка, също 60-годишна и също от видинско, която ев Калабрия от тримесеца. Според "изпечената" емигрантка 25 евро на ден в Сан Фердинандо се изкарват с едно щракване на пръсти. Славка си стяга багажа и дори успява да си върне комисионата, преди да потегли на юг към мандарините. Славка е едра, трудно подвижна жена. Вторият й работен ден за малко не я връща в България. За да не изостава от по-младите работнички, тя се покатерва на две пластмасови касетки, за да достигне високите клони на мандариново дърво. Пада и си наранява коляното. Следващите дни продължава да работи, но коляното се подува, болката става нетърпима. Както всички нелегални работници Славка не разполага със здравна застраховка, няма пари за лекар. “С тоя крак вече мислех да се връщам в България”, разказва Славка. За късмет на една от безплатните вечери на “Каритас” милосърдните сестри разбират за проблема. Водят българката в болница, където й правят снимка на крака, купуват й лекарства и я инструктират да не става от леглото в следващите 5 дни. Здравословното състояние на жената се подобрява. Невъзможността да работи обаче я смазва. "Ето вече трети ден съм в къщи, как ще си изкарам парите", вайка се Славка. Синът й е студент по богословие, няма работа, жената иска да му помогне. В Италия, обаче, не е сигурно, че ще успее. В края на януари установявам, че за един месец почти нищо не съм изкарала -само колкото да сиплатя наема и да купя това-онова за ядене. Следващият месец ще е още по-лош, нуждата от работници намалява рязко.В случай, че остана, престоят ми може да излезе на загуба.   Хората са повече от работата   В края на януари мандарините в Сан Фердинандо и околностите са обрани. Следващият плод е портокалът. Той се брули от дървета, понякога достигащи над десет метра височина. За тази работа се търсят мъже. Жените могат само да събират - веднъж на няколко дни. Броят на градините не е безграничен. Същевременно всяка седмица в селото пристигат нови и нови български бусове. Пиацата е претъпкана. Търсенето не може да покрие свръхпредлагането на работна ръка. Най-доволни от всички са посредниците, прибрали поредните комисиони в брой. Междувременно в родината десетки българи четат вестникарските обяви и набират телефонен номер, който ще ги отведе при високата надница – в Италия или Гърция, в Испания или Дубай. За да направят абитуриентската вечер на детето. За да върнат заема за апартамента. Да заживеят нормално – нещо, което страната на розите не може да им предложи.   ********************   За работа в Италия е необходима работна виза, която се издава от италианските дипломатически и консулски представителства по утвърдена процедура. Разрешителното за работа следва да се получи предварително. В случай, че някой работи незаконно и това бъде констатирано от компетентните власти, подлежи на експулсиране в 15-дневен срок, с декрет на Префекта на съответната област, а работодателя се санкционира с парична глоба.         Снежана Георгиева, консултант от фирма „Валдис”: Несмеобещавалинищо   „Не сме изпратили Георги Георгиев за готвач. Не сме му обещавали договор. Ако има договор, той трябва да се подпише още тук, в посолството. Георги Георгиев е изпратен за селскостопанска работа. По принцип в разговор в офиса може да е станало дума, че в Италия има възможност на място да си уреди работа в заведение, но ние не сме му обещавали. Не може човек да отиде, да работи три месеца, да се върне и да каже, че е недоволен. По принцип първите три месеца в чужбина винаги са трудни. Ако човек знае езика, може да си намери по-добра работа. Той ми се обади вчера и поиска да му върнем парите. Платил ни е 250 евро, в което е включен и билетът. Посъветвах го да се обърне към МВР, ако смята, че сме го излъгали.             В Италия сме изпратили едва трима души, ние работим с Гърция”.  


Тагове:   хляб,   мандарини,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Напомняш ми за хляб и шоколад. . . ...
21.10.2009 23:20
Напомняш ми за хляб и шоколад...


Дано да знаеш за какво става дума....
цитирай
2. thedarkangel1977 - ами аз за разлика от тебе, си напр...
21.10.2009 23:22
ами аз за разлика от тебе, си направих труда да изчета този разказ...
прочети го - интересно е...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: thedarkangel1977
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2853727
Постинги: 1340
Коментари: 1270
Гласове: 2924
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031