Свинете

“А там, по рътлината пасеше голямо стадо
свини, и бесовете Го молеха да им позволи
да влязат в тях. И им позволи. Като
излязоха бесовете от човека, влязоха в
свините, и сурна се стадото низ
стръмнината в езерото и се издави.”

Евангелие от Лука 8:32

Трябва да се махна от там…Само да си намеря работа, трябва да потърпя още малко...Все ще се появи някаква обява, все някой ще ми предложи нещо…
Още, още…колко още ? 
Не мога да ги понасям!...никого не мога да понасям. 
Какви боклуци само станаха бизнесмени, какви отрепки само…И колегите- и те!...Не ми издържат нервите, не ми издържат….Да си намеря друга работа и се махам!...То и там ще е сигурно същото, но каквото и да е…Все по-добре ще е.
Тука-какво?...Работиш, работиш, превиваш гръб, усмихваш се като маймуна…
”Разбира се, господин директор!...Много уместна забележка направихте, господин директор!”…Пфу!...Гадна работа! Сякаш не си човек, а мекотело…Червей направо!...Всеки те мачка, всеки се гаври с теб…
Ей го-трябва да тръгвам!
След 20 минути вече трябва да съм сложил вратовръзката…и хайде! 
Цял ден.
Нов ден, нов късмет!...Какъв късмет, бе ?!...От къде ще дойде този късмет?
Да взема хляб за децата, още какво беше?...
Кисело мляко и пастет.Птичи пастет.Ако не е птичи-не може! Баба им все птичи пастет е яла… И вестник ще купя, ще го чета после-в трамвая.
Имам 45 минути път.
Сутрин 45, вечер- 45, докато се прибереш и е мръкнало.Девет часа на работа, час и половина-в трамвая…
Прибереш се, и какво?...
Гледаш телевизия, пиеш две ракии и заспиваш като животно.
И утре пак…и всеки ден пак…откачам направо!
Стопля се.
Това поне ми радва душата.Пролетта се усеща, сутрин е, ама полъхва на свежо, на дръвчета, на топло.В тоя офис ни пролет, нито нищо не виждаш…Животът си минава така…огледаш се-ха!-зима!...След малко-пролет дошла…След малко- гушнал си букета, и ни пролет, ни зима ти трябва…
Изкарахме зимата, няма страшно!...
Ще доживеем сто години, ако сме живи и здрави!...Глупости!...То пък голяма работа и сто години да живееш…То да живееш-разбирам, а това, това на какво ли прилича?... Дай да не си развалям настроението от сутринта.Има кой да ме нерви цял ден…и директора, и началничката, и кой ли още не…
Да ме нервят!..
Все от някъде ще изскочи нещо по-така…Ще им се усмихна тогава, ще си взема трудовата книжка и бам!- един среден пръст на тия простаци! Какво ще ми кажат?!...Каквото искат да казват. Да си върна един път заема, ще спестя за кола.Сутрин ще ходя на работа като бял човек. С отворено прозорче, облегнат на него, с цигара…Стига с тия автобуси, трамваи…само като се качиш, като те заблъскат, и денят ти отива на кино.
После, защо съм бил нервен…а какъв да бъда, бе майка ви мръсна!...
Тоя народ…не знам вече какво мога да кажа…Не народ, а свини направо! Миришат на бъчва, на мръсотия, на пот…Е, че толкова ли е трудно, сутрин поне зурлата си да измиеш…да си изплакнеш бивните, дето цяла нощ си ровил с тях…
Гадна работа!...
Затова- само с кола… Ще и сложа газова уредба, да не харчи много, облечи си сутрин костюмчето, възела…като ги гледам разни пишлемета какви коли карат, ми иде, не знам какво да направя!...
Кога се изучихте толкова, кога се напечелихте?!...
Мръсници такива!
Кучкарките разхождат псетата си.
Гледай ги само!- запалили цигари, събрали се на приказки…нямат ли работа тия, гледай ги само!- какво спокойствие, какво нещо…Кучета ще ми гледат! Овце да гледаха-мляко поне ще пият.
Леле…сопа неокастрена!
Хайде, стига съм се мотал…времето бяга…На тия всичко им е наред, всичката Мара втасала-кучета разхождат!...
Какво беше?- хляб, кисело мляко…пастет.
Птичи пастет, непременно!...Свинският пастет бил тежък и вреден, тоя бил по-полезен! Пастети…боклуци само, ама да мажат и да хапват децата!...
С какво да ги храниш сутрин?...Жена ми излиза по-рано от мен, аз нямам време да се занимавам…
Така е! Да мажат филии, и това е!...В събота, ако е хубаво времето, ще ги изведа малко…така. Може в Борисовата градина, може на кино…
Ще видим.
Киното, и то- по 5 лева билета. За деца-три лева. Значи едната разходка, със сокчетата и кафенце за мене- едно през друго- 15 лева!...
Е, а аз за колко работя?!...
Не, не става така!...Трябват пари, за всичко трябват пари. И баща да си-пак пари трябват…Като нямаш пари-кучета те яли!...Гледай ги само…какви песове водят!...Как се храни това, бе!-направо…като магаре голямо.
Как се храни това чудо?!
А аз- на децата-пастет за закуска!...Това добиче с пастет ли го хранят? А после-безработни били, не знам още какво…Щом имаш пари да храниш животно в къщи, значи не си зле!.. Трябва и помощи да не им дават. Аз ги храня с моята заплата.С моите данъци, с моят труд…И кого храня? Ей тия помияри храня, не друг!...Сигурно по кило месо изяжда на ден…и го разхождат, и на фризьори ги водят, и на лекари…Аз тоя зъб от половин година не мога да го оправя, а тия…”домашни любимци”, а тия сладички кученца, по кило месо ще ядат!...
Леле!...
Да имам един пистолет- и кучетата и стопаните покрай тях!...Кучкари!...Помияри!...
На пейките пред магазинчето, бяха насядали няколко мъже. То какво магазинче?- в едно мазе продават цигари, ракия и бира, ама тоя тарикат се изучи и започна да продава кафе. И ето ги- от сутринта седнали, четат си вестника, пият си кафето…даже и бира си пият, е това е !-хора без работа! 
Алкохолици…
В 8 часа- и вече на бира!...
Безработни, лежат си на помощите…а виж ги!- кафенцето, вестника, бирата…
А аз, дето им давам парите, какво ?!...Тичай за хляб и пастет, да си нахраниш децата, тичай после цял ден да работиш…
И за какво ?!...
Тоя получава 100 лева и си пие бирата, а аз се скъсвам…таковата, за 200 !...Толкова. Като ти вземат данъците, от банката като ти вземат всеки месец за заема…И чисто- 200 лева!...Иди се оправяй, за парно ли, за пастет ли, за кое първо?... А тоя си пие бирата, и хич не му пука, разбираш ли!...Не му пука, че на мен главата ми се е запалила, че от ядове не мога нощем да спя… 
Като минавах покрай тях, чух как се разправят за катастрофата вчера. За автобуса, дето се обърна в Сърбия… Черна гора…Знам ли къде е!...12 дечица умряха.
И единият, тоя, дето беше с бирата, го чух да разправя:
- Къде са тръгнали, бе?!..А кажи ми-къде?!...Екскурзии ще ми правят, по Сърбия, по незнам си къде!...Тука малко красоти ли имаме, че требвало в Сърбия да ми ходят…Хак да им е!...И на тях, и на бащите, дето са ги пратили там!...Хак да им е, нека!...Ще ходят…ще гледат!...Тука няма ли какво да се гледа, бе?!...Кажи ми, не ли е така, а ?!
Щях да го подмина, но ме издразни.
Седнал ми като рязан турчин, пие си бирата и философства…А бе, майка ти мръсна!...
-Ще ходят, я !...Тука само идиоти като тебе има…Идиоти ли ще гледат?!
Мъжете млъкнаха.
Гледаха ме, без да помръднат.Само оня-с бирата, се обърна бавно назад, да ме види. Спрях се и аз…Каквото ще стане-ще става!
-Ти какво искаш, бе…господине?...Ние си говорим тука…ти що се бъркаш?
Късно беше да се откажа. Пък и наистина-неприятен тип. Със свинска зурла…направо прасе. Като ония, дето ти миришат в трамвая. Свиня такава, и бира ще пие!
-Викам… че тука, само такива свине като тебе има…Ще ходят децата, ще гледат!...Да видят, че и други хора има…не само животни.
-Ти…господине…На мен ли викаш животно?!- и се спогледа с останалите.
-На тебе, на тебе…Цяла нощ се налива, а?!…А сутринта-бира, нали ?!...Да си оправиш главата…свиня със свиня!
Това май преля чашата. 
От пейката се надигна един, не е много як, ще му прасна една и ще го сваля, вика:
-Ти защо се бъркаш, бе?!...Какво се заяждаш, педераст с педераст!
Аз- педераст?!...
Тоя боклук!-на мене!-педераст ще ми вика!...Гледай сега какво ще го правя!... Приближих се към пейката.
-Я повтори…Я кажи пак…Ти кого педераст ще наричаш, а ?!
Наскачаха всички. Тоя с бирата е лесен- кльощав, виж го- и зъби няма…На тоя-ще му фрасна една…Другите двама…
-Елате бе!...Елате бе, боклуци такива!...Бирата ще ви плащам, а ?!...Кафета ще ми пиете, а ?!...Елате бе, мама ви мръсна!
Единият се опита да ме хване през раменете.
-Чакайте бе!...Какво побесняхте такива!...Чакайте да се разберем като хора
-Няма хора…няма такова!...Видя ли го- аз какво съм му казал?...Бирата ми бил плащал!...Кой си ти бе, педераст гърчав!
-Аз ли съм педераст?!...Аз ли ?!...Е сега ще ти обясня кой- кой е в тоя живот!
Със замах го ударих направо в носа.С юмрук, с все сила…Оня изрева,сгъна се, и се просна направо на масата…Посегнах да ударя другия, не знам какво стана, някой ме хвана, всичко се завъртя, всички крещяха…Удрях напосоки…каквото ми се мернеше пред очите..кореми, муцуни, крака…И мен ме удряха…
Поне нож да имах в себе си…
-Мето, Мето…! Дай пистолета Мето,… майка му мръсна!
-Педераст, а ?!...На мен педераст ще ми викаш, а?!- и пак удрях, на единият лицето стана цяло в кръв, видях как пръска навсякъде, сигурно съм му разбил и устата…И после, и после… изведнъж всичко се завъртя…Блесна ми пред очите, после изведнъж мръкна…Сигурно съм се ударил в тротоара, в масата…не знам какво стана…За малко нищо не помня, като отворих очи, лежах на земята…Ония ги нямаше. Над мен се бяха скупчили някакви жени,наоколо се мотаеха кучетата им, лаеха и скимтяха, една баба беше клекнала над мен и ми триеше лицето с кърпа. Усетих, че ми тече кръв,лепне по шията…и надолу…Ризата, сакото- всичко беше в кръв и в прах…мама им мръсна!...Ще ги убия направо, те всеки ден се събират…Направо ще ги изтрепя като…такова, значи!... 
Опитах се да се надигна, а оная баба ме натисна надолу.
-Стой сине…не мърдай!...Дано счупено няма…Чакай кръвта да спре първо, ще видим!...Ох, Господи, какво става, кажи ми ?!...
Поразмърдах се.
Свих юмрук…кокалчетата ме болят, дето съм удрял…Нямам счупено, само главата…и тази кръв…Как ще ходя такъв?...Главата ме боли, и кръв тече…как ще ходя на работа, майка им мръсна!
-Стой, стой!...Да извикаме лекар
Една друга жена се наведе, посегна и тя да ме бърше. Едно куче беше клекнало с изплезен език и ме гледаше запъхтяно.
-Няма лекар, бе…Само веждата му е сцепена, ще го шият…Оня го удари с бутилката, аз видях…Не е за лекар, полиция да викаме направо!...
-Ти пък-полиция!...Кой ще се занимава сега…Да стане, да се измие-нищо не е станало толкова!
Бабата подложи кърпичката под брадата ми, да не се стича кръвта. Надигнах се, на колене…леко.И се изправих.Довлякох се до пейката, седнах.Така кръвта капеше по масата, поне-да не цапа…Сакото ми беше разпрано. И цялото в прахоляк, в листа…И в кръв. Как се почиства сега?!
-Стой сине, стой не помръдвай!...Вдигни главата нагоре …да спрем кръвта само.
-Нищо ми няма!...Тия къде са?
-Избягаха…Какви хора сте, бе…Какво е това чудо!
-Хора…Майка им мръсна!
-Ама и ти…Какво търсиш при тях, какво се разправяш?
-Ще се разправям аз…Да имах пистолет…тогава да видиш!
Поседнах на пейката. Оня, дето продаваше кафе, се мотаеше наоколо, разтреперан целият. Мачкаше някакъв парцал из ръцете и се оглеждаше страхливо наоколо.Да не му вземат лиценза…Ама да му го вземат!-ще им дава да пият от сутринта. Приближи се,разбута жените, повдигна ми брадичката и се взря в мен.
-Нищо ти няма, момче…Я-я…колко съм ги виждал такива…И белег даже няма да ти остане…Веждата ти е цепната само…Ако трябва…такова…Да звънна на линейката, а ?
-Няма линейки…Ще се оправя.
-Ц-ц-ц!...Ей майка му стара!...От нищо-нещо!...Абе, чувам ги аз…”Мето, Мето…дай пистолета!”…И до като изляза-гледай каква беля стана!
-Стана я !...Защо им продаваш бира на тия?!
-Бира…какво толкова?!...Не съм им дал ракия да пият!...Клиенти, всяка сутрин се събират…после карти играят
- Карти!...Видя ли какви карти играят!...Боклуци такива!
-Айде сега!...Накрая аз ще изляза виновен…Не ви знам всичките…какви сте!...Аз ще изляза виновен накрая…Не знаете какво правите, после някой друг ви е крив!
Врътна се назад, хвърли в храстите парцала, с който си триеше ръцете и се мушна долу в магазинчето. Чух го как буботи нещо от дупката, ама не ми се разправяше с него.
Бабата попи пак кръвта от лицето ми.Усетих я как се стича надолу-покрай носа, до устата… Явно-много е сцепено, не се спира…
Ще се прибера да се видя в огледалото, кой знае на какво съм заприличал, ще го промия с нещо…после ще видим.
Главата ме цепи…и веждата…Сега ще посинее, ще се подуе…Ще се гаврят в работата с мен…иди обяснявай!...Може и да не отида. Ще отида на лекар, болнични…Ще се крия из къщи, до като мине…Да, къде ще ходя такъв!...Може и шев да се наложи да сложат…лекари, болници…
-Сине…сине!... И в Библията са го казали: “Нещо изумително и ужасно става в тая земя…”
-Какво?...Какво са били казали?
- Пророк Йеремия го е казал…”Нещо изумително и ужасно става в тая земя…”
-Кой?!...Какъв пророк, ма ?...Какви ги приказваш?...Я се разкарай, мама ти мръсна!...Пророк Йеремия!...

05.04.2004 г.