Топлигевреци®

Светослав Иванов

     ИМА ЕДИН СЕЗОН, между есента и зимата, когато София, като старица, изведнъж погрознява. Улиците се изпълват с кал и лъскави, мътни локви, въздухът се изпълва с особена миризма- на въглища, на мъгла и бедност. Хората се сгушват в яките си, забиват поглед в краката си, свити, озлобени и мрачни, досущ като времето.
     Вечер.
     Навън е тъмно, вече рано се мръква. Редките лампи пръскат мътна светлина, спуска се студ и мъгла, през нощта съвсем ще замръзне. Ръцете ми мръзнат, но няма как да ги скрия - нося две торби пълни с бутилки. Всяка седмица, след работа, някоя вечер отивам до "Халите" за минерална вода. Не обичам това, но ми харесва вечерната разходка. На отиване мога да походя по улиците, слизам нарочно на " Опълченска" с метрото, и от там - по "Пиротска". Магазините са затворени, по улиците няма много хора и мога спокойно да зяпам по витрините. Въпреки студа. Важното е, че съм сам и няма хора, като се сгуша в яката на якето, дори е приятно.
     И този път направих така. Слязох на "Опълченска", изкачих се по стълбичките до спирката на трамвая. Имаше няколко хора, един пиян беше заспал на пейката, дори и онзи старик с гевреците още седеше в тъмното.
     - Топлигевреци! Мо-оля!
     Точно така го казваше - като една дума - "топлигевреци!". Сигурно му е станало навик. Цял ден- едно и също. Не знам дали някой купува, сигурно-щом седи до това време. Мен ме гнус да купувам гевреци от книжен чувал. Гевреци, печени в някой гараж, от мръсни работници, навярно - направо мангали. Знам ли... Циганите ги мързи да работят, но при всички случаи е мръсно и гадно. И старецът е гаден. "Топлигевреци!..." В книжен чувал. Пипа ги с косматите си ръце, с пръстите, дето си рови …не знам къде…
     Да си ги яде!
     Сигурно и други ги ядат. Какво значи да си купиш геврек за вечеря? Да се прибираш от някъде, да чакаш трамвая и да си купиш геврек? Да го захапеш на спирката, докато чакаш трамвая? Трамваят да дойде, да се качиш, да поседнеш, да гледаш празно през прозореца вън…И механично да отхапваш от този геврек…Да дъвчеш, без да усещаш нищо. 
     Подминах спирката, по петите ми ме следваше още неговото плавно подвикване, до кога ще седи тук, до кога хората си купуват гевреци вечерно време ?... Все едно. Няма кой да ми каже. Пък едва ли е толкова важно. Нищо не е важно, само си го измисляме, да ни е по-леко. Построили са някаква огромна сграда - от алуминий и стъкло. Администрация. Много пари…закопани. Топли гевреци и алуминий… Булевардът е пълен с "Мерцедес"-и…Така ще е то. Яжте топли гевреци и не питайте много. Кривнах по уличката по линията на трамвая. Има една голяма, богаташка къща, с табела пред нея. Някой си имал фабрика там, или нещо подобно. Масивна врата, парвенюшка. Мирише на спарено и на нещо надуто. Какви фабриканти е имало тук, по тези улички се е скитал Смирненски, бедняшки квартал…Ей от тук е написал "Зимни вечери", по тези тъмни кюшета.
     Както сега.
     Нищо не се е променило. Алуминий, стъкло, фабриканти, възпоменателни плочи…Минаха две мърляви кучета. На ъгъла с "Пиротска" има една дупка, някаква кръчма с три маси вътре. Беше пълно,но дали стъклата се бяха изпотили или беше толкова задимено, но не се виждаше ясно. Със скърцане, зад мен мина трамвая. Почти празен. Една жена си дупчи билет. Един с каскет. Трамваят зави и задрънка бързо надолу. Малки магазинчета. Араби продават шилешко месо, виждам по витрините провесени трупове. Едното животно имаше сини очи. Иначе никой няма. Мина една кола и разпръсна мътна вада от някаква локва. Едно спряло такси.Тъмно, тук-таме светят лампи, дърветата са голи. Листата са засипали тротоара, хлъзгаво е. Няма какво да се гледа. Витрините са отрупани с дрипи, мебели, продават цигари и ракия, пред един дюкян са се струпали няколко мъже и пият бира. Студено е за бира. Може и ракия да пият. Може и ракия и бира. Виждам как цигарите им бляскат из тъмното, говорят високо, спорят за някакъв мач. Гласовете са им продрани. Минавам близо до тях, едната торба закачи единият, набързо се извинявам, но оня даже не ме чу. Все едно.На тях никой не се извинява. Казва се "опа!", ако се случи нещо подобно. И да не кажеш "опа!", не е беда, стига оня, да не иска да се заяжда с някой. За нищо нещо може и да те пребият. Но и за едно "извинявай!", може пак да го отнесеш.
     - " Ти на кого ще се извинява, бе!..."
     И разни такива.
     Ракия и бира, на улицата, в тъмното… Колко му е. По това време не е хубаво да ходиш по улиците. Винаги може да стане нещо…ей, така- за нищо. Минерална вода. Топла минерална вода. Ще живеем с орлите. Като няма хляб, ще ядем топли гевреци и ще пием минерална вода. Това е то - Обединена Европа. Научихме се, досущ европейци, да пием минерална вода. Каланетика, фитнес, разделно хранене, диети… А да вечеряш с гевреци, това какво е ? И да пиеш бира в студа…
     И няма кой да ти каже, по нашему, едно "Опа!" поне.
     Пресякох "Христо Ботев", тук вече по улиците се мяркат повече хора. Кафенетата са пълни, мъж и жена се спират пред една витрина, жената оживено сочи нещо и ръкомаха. Мъжът кима смирено с глава. Мина един тинейджър с оранжева коса. Дама на високи токчета. Палтото и е бежово, сигурно-скъпо. Търкалят се хартии и празни кашони. Подритнах една празна кутия от обувки. Реклами. Дюкяни. Черна техника. Бяла техника. Порцеланови сервизи. Стъкло, костюми, книжарница. Някой магазини са още отворени. Вътре скучаят изрусени продавачки. Една жена опипва една рокля и пита за нещо. Продавачката и казва нещо. Неоновите реклами бръмчат неприятно. Заложна къща.Оказион. Минаха две циганета, едното диша лепило от найлонова торбичка. Като наближиха, видях, че е бронз. Бронз, лепило…все едно. Пак чувалче с гевреци. Тук ги продава една стара женичка, завита в черен балтон. Нахлупила е до очи плетена шапка.Сигурно тя си е плела. Обута с анцуг, сигурно отдолу има и ватени гащи. Студено е. Цял ден да седиш на този ветрилник, "- Хайде на топлите гевречета…Парят, парят!..." 
     Не е лесно.
     Да взема да купя един. После ще го хвърля…неща и гевреците! Просто така…да не мръзне по тъмното тука… Глупости. И утре пак ще е тук, и в други ден…Докато замръзне някоя вечер. И да и купя геврека, нищо няма да стане. Оная- с палтото отзад, тя защо не и купи. Има пари да и купи целият книжен чувал. Да нахрани гълъбите с него. Те нали обичат животните. Кученца, котки, птичета…Айде, да и купи гевреците и да нахрани тези улични псета…Гълъби, врабчета…циганета. 
     Глупости, глупости…
     На кой ли му пука.
     …В металните прегради на булеварда има една дупка. Знам я, и друг път съм минавал от там. Не обичам да минавам през подлеза. Сергии, цигания…Джунджурии, винаги е пълно с хора, продавачите подвикват след тебе, камо ли да се спреш някъде…Висулки от сребро или нещо такова…но по-лъскаво, стъкълца, калъфки за телефони, боклуци, икони…Пресякох отгоре.Така е и по-бързо. Покрай Джамията, ЦУМ…направо в градинката. На светлото, две проститутки ме погледнаха, после продължиха да пушат. С тия бутилки не съм интересен. Жена му го е пратила за вода, като пенсионер. За нищо не ставам. В едната торба носа бутилка от 5 литра, и една от литър и половина. В другата- същото, само че бутилката е от 2 литра. 13 кила и половина. Ако купя от магазина 3 бутилки по пет литра, ще ми излезе около 3 и 50. Сега ми излиза за левче- 50 стотинки насам, 50 стотинки-натам с метрото. Метрото е голяма работа. За 15 минути си в центъра, за по-малко от 10 си на женски пазар. Не знам защо му викат" Женски", дори е някак обидно. Пълно е с мъже, като мен. Пенсионери, продавачи, джебчии, сергии…Чушки, портокали и зеле. Шест батерии "Варта"- за левче. Магданоз за 20 стотинки. Препарат против хлебарки. Свещи за църква. Ябълки от Турция. Чесън, голям като ябълка. Блъскане, хора. Стока, коли, сергии- покрити с брезент и найлони.
     В градинката е тъмно. На долните чешми свети някаква лампа, там- до алеята, дето художници продават картини. Сега ги няма, стилажите са празни, не, има някакви- продават още. Мерна се кон с развята грива, няколко икони, пейзаж с църква. Някакъв мъж пуши до тях. Кой ли ще купи Конят с развятата грива по това време?...Знам ли, сигурно той повече знае. Пред чешмите има много хора. Кално е. Някой са довлекли десетки бутилки. Пълнят, пълнят… От такива да се скъсаш от нерви. Ще се давят ли тая вода, ще се къпят ли?... Ей тука май има по-малко хора. Седем са точно. Една баба пред мен, един с жена си- да носят и двамата, един дето говори по Джи- Ес-Ем. Какви телефони бе, ако си толкова велик, какво си се подредил тука… Все едно. Отгоре- брезичката съвсем е оголяла, пожълтелите и листа се ръсят, така е- зимата идва. Оставих торбите в калта. Ще има да чакам. 
     Чак тогава го видях.
     Зад чешмите, под дърветата, в тъмното, стоеше един брадясал момък, със светъл шлифер, над коленете му, сигурно не беше негов, в ръцете си държеше книга, а както по-късно разбрах- Библията. Първо чух гласът му- напевен и глух, сякаш излизаше от под земята, или от тръбите на чешмите.
    - …И когато някой говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:
     " Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане камък, който да не се срине…"
    Хората явно не го слушаха. Или мълчаха. Чуваше се шуртенето на чешмите и потропването на празните бутилки, оня по Джи-Ес-Ем-а продължаваше да обяснява нещо на някой. Миришеше на кал и на пара, на зима.
     -…" А Той каза : Внимавайте да не ви заблудят, защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват : Аз съм Христос, и, че времето е наближило…"
     Бабата пред мен се поразмърда. Обърна се, погледна ме, огледа и другите. И изглежда събра кураж, защото пристъпи напред, даже побутна мъжът и жената с многото бутилки. Видях я, как разпери ръцете.
     - КАКЪВ ГОСПОД БЕ, ДА ТИ ЕБА МАЙКАТА !
     … Най-после дойде и моят ред. Напълних моите 13 кила и половина, напънах се, изпъшках и тръгнах.
     Този път няма да се разкарвам. Ще си взема метрото от "Сердика" и се прибирам.