Централната автогара. Вечният рояк. Вавилонско стълпотворение. Куфарчета - на колелца и дипломатически, торби през рамо и пред краката, крясък: "Къде вървиш, ей!", раници, чанти, други поанти. Пие ми се кафе, оглеждам се за автомат. Май имаше един вътре, но там не се пуши. А ми се пуши. Неудобно.

Заглеждам се в идващите автобуси. Чакам любимата. Това не ми пречи да оценя - чисто естетически, природните дарби на дългокраката, с токчетата и русата усмивка. На цвят на косата всяка може да се докара блондинка, но на израз на лицето е рядкост. Тежък дядо наблизо въздиша, с мустаци е, явно - чужденец, с две слънчеви бани по рождение - средиземноморски отпечатък. Няколко тийнейджъри се блъскат и надвикват. А може да не са точно тийнейджъри, а вече студенти. Остарявам. Мъж дърпа жена си, за да не я отнесе тръгващ автобус...

Това момче дали съзнава ясно смисъла на постъпките си? Бръснато гола глава, а върху целия череп, без лицевата страна, татуирани островърхи орнаменти. От скоро е придобивката, още не са зараснали раничките. Черни корички от кръв са това по главата му, не истинската татуировка, която ще остане.

Не съм критичен към този тип изкуство. Напротив, винаги ми е харесвало. Сам имам татуирана змия, увита около брадва. Без да съм си имал и представа, че някой ден татуировките ще се превърнат в част от модната индустрия, а още по-малко, че подобен символ имат испански терористични формирования.

Колкото повече татуировките навлизат в живота, толкова по-малко ми харесват. Имам чувството за серийност. Може и да не съм прав, всъщност най-вероятно не съм.

Не съм наясно, обаче, дали тази няма да окаже въздействие върху растежа на косата. Ще расте ли изобщо на това място? Ще трябва да питам.

И все пак на неговите години - а той не изглежда и на двадесет, толкова драстично решение за цял живот!

С маскировъчни дрехи е, тежкият медальон трябва да означава нещо. Панталоните му - зелени и свлечени. Симпатизира на нещо си, вероятно не е единствен. И най-вероятно ще има друг поглед върху сегашните си идеали след години. Тази татуировка по-скоро ще го дразни.

Не че е единствен, но при цялото разнообразие тук, все пак изглежда странно.

Какъв е смисълът да го мисля изобщо?

Спира се пред кафе автомата. Точно пред кафе автомата! Онзи, който преди малко търсех, но не забелязах. Толкова естествено изглежда на мястото си, че макар да ми беше необходим, изобщо не ми направи впечатление.

И трябваше особнякът да се набие в погледа ми, че да ми помогне да видя това, което съм търсил...

Това са странниците!

Благодарение на странността им виждаме обикновените неща в живота, които често не забелязваме иначе.

Поглеждаме на това, с което сме свикнали, по нов начин.

И виждаме друг смисъл.