* Тази история е измислена, но в нея има доза реалност...

Историята е провокирана от /източник/

Всеки ден, във всеки град садисти измъчват уличните животни. За противниците на животните, уличните животни са напаст, и заслужават само мъчения и смърт. За любителите на животните, това е ужас и кошмар.

Ето как протича живота на едно куче без дом и ласки...

 

1.

Живееха в един кашон зад спирката на автобуса. Всеки ден коли профучаваха покрай тях, и шумовете се забиваха като игли в мозъчетата на палетата. Бяха прогледнали вече, докато прогледнат стопани ги бяха приютили в съседна вила. После ги изгониха. Детето на стопаните всеки ден им носеше остатъци от храната на семейството.

Бяха щастливи, чувстваха се сигурно с мама и бяха спокойни, когато усещаха топлината на тялото й.

Приемаха живота си като нещо нормално. Не предполагаха, че техните връстници можеха да спинкат в кошче в топъл апартамент и ги гушкат нежни ръце. Не знаеха ласки, не знаеха какво е топла и прясна храна.

Бяха 4 палета - 2 женски и 2 мъжки. От цялото кучило, остана само Тя и мама.

Един ден, беше проходила вече и спокойно си обикаляше в района около кашона. Беше мрачен и студен ден. Едно дете се заигра с нея, когато един камион се спря пред спирката. Наизлязаха хора с прътове и чанти. Детето каза тихо:

- Бързо, бързо... да се скрием, че идват лоши хора...

Из квартала се разнесе квичене, изстрели и крясъци. Малкото пале трепереше под якенцето на малката - от ужас и страх.

След половин час врявата спря.

- Трябва да се прибирам... Вкъщи е невъзможно да те прибера.... Пази се!

Малката заскимтя объркано и уплашено. Останала сама се върна на спирката - кашона беше смачкан, а мама я нямаше. Малката усещаше, че може би никога повече няма да се гушне в нея - легна на местенцето, където беше кашона и заскимтя тихичко и уплашено. Беше гладна и студът бавно пронизваше телцето й.

За първи път усети какво е страх и неизвестност. Дали щеше да оживее сама без мама? Дали лошите хора щяха да я приберат в камиона? Дали ще се намерят добри хора, които да я хранят?

Уморена от мислене, изтощена от страх и студ, малкото пале заспа свито на топка...

 

2.

Малката растеше не с дни, а сякаш с часове.

През деня, когато умираше от глад - хапнала някоя подхвърлена коричка или кокал, малката тръгваше да изучава света. Всеки ден разширяваше територията на изследване. Заспиваше около някоя кофа, или под стълбите на някой блок.

Все още не знаеше че хората могат да се делят на добри и лоши.

Понякога виждаше отдалече с очичките си как хората мятат по кучетата камъни, съскат им злобно и ги подритват. Други се спираха и ги хранеха и галеха.

Веднъж стана свидетел, как група от деца ритаха едно куче - а то квичеше в краката им. После го оставиха и то лежа дълго, неспособно да стане от болка. Скимтеше жално. Малката се доближи и го близна с език. Кучето можеше само да я погледне - очите му бяха изпълнени с болка и тъга. По козината бяха засъхнали вадички от сълзи. От нослето и устата му течеше гъста и топла течност в тъмен цвят.

Въздъхна тихо и затвори очи. Малката се сгуши до него и усети как тялото му бавно изстива и се вкочанява, а кучето не помръдваше и не дишаше...

 

Един ден се престраши и плахо приближи до няколко кучета, които си играеха на полянката пред един блок. Бяха малки като нея, а родителите им седяха отстрани и ги наблюдаваха.

Заигра се с мъниците и за първи път се умори от тичане и боричкане. Мъницте тръгнаха след по-големите кучета, които се отдалечиха от полянката. Малката ги последва отдалече. Големите й изръмжаха и тя се спря. Примигна уплашено - усети опастността.

Едно куче се доближи до нея и я подуши, с тихо ръмжене. Малката замръзна - усети топлината на майчино тяло, на бебешка козина смесена с нейния аромат. Разтрепера се от позабравеното чувство и жално изкимтя. Кучето я близна с език по темето, по ушето, по бузката. И я погледна с топлина в очите. После тръгна да настигне другите. Тичаше, а малката тичаше тромаво след нея - опитваше се да не я изгуби от поглед. Когато я настигна се озърна плахо - щяха ли да й се скарат другите кучета?

Не й се скараха.

Сгуши се в уморените от игра мъничета и за първи път заспа спокойно....

 

3.

Така започнаха дните й с групата от кучета. Всеки ден те обикаляха по поляните, винаги заедно - въртяха се около кофите за боклук, заспиваха на някое закрито място. Бяха безгрижни и щастливи. Малката усещаше забравеното спокойствие, сплотеността между малки и големи.

Тялото й бавно се наливаше с енергията на детството. Усещаше лапите си по-силни, искаше й се да лети като стрела в своя бяг.

Разбираше инстиктивно кое е позволено и кое - не. Никога не хапваше от храната на другите. Малките се нахранваха, и тя едва тогава отиваше до купчинката с храна и дояждаше остатъците, които бяха незначителни.

 

 Един ден, дойдоха хората с прътовете. Малката усети опастността и ловко се скри под една кола. В този ден разбра, че освен безгрижието и свободата, трябва да се крие като усети опастността, като види хората с прътовете.

Този урок остави траен отпечатък в детското й съзнание.

Че животът не е само игра, а и да си винаги нащрек, да очакваш това, което може да ти навреди.

 

Следващия урок, който научи е, че трябва да е нащрек към всички хора. Научи го от глудницата, а и от лични случки.

Когато хора замятаха по нея камъни, когато я сритваха, като се доближи до тях. В такива моменти в съзнанието й изплуваше онази случка с пребитото до смърт куче. 

Трупът му стоя няколко дни насред поляната до един блок - мухи кацаха по безжизненото тяло и от него се носеше смрадта на разлагаща се плът. Малката често ходеше при него, зарязвайки мъниците и големите кучета с които живееше. След седмица както отиваше към трупа, видя как някой някой го захвърли в кофите за боклук като чувал с изгнили картофи...

Този спомен винаги искреше в съзнанието й, за да й напомни да се пази, за да не свърши така съществуването й.

Сега разбираше защо големите кучета бягаха от хората - от всички, дори и от добрите, които идваха към тях с храна. Изчакваха ги да оставят храната  и едва когато хората се отдръпнеха, приближаваха и се хранеха.

Сега разбираше, защо големите кучета лаеха срещу хората и даже ги преследваха. Но винаги бяха заедно - готови да нападнат, да се защитят....

а при тези, които мразят животните, се надпреварват..Странен свят. Не знаят, че не можеш да живееш в хармония САМО и единствено със себе си, без да отчиташ и зачиташ живота на другите обитаващи планетата - кучетата, котките, костенурките, лястовичките, щурците..Но нищо не е безвъзмездно. С нашите гадни теории - по нашите глави нали?
Ти си добър и милостив човек, а планетата определено има нужда от такива като теб. Желая ти щастливи и пълни с любов и радост празници!!!!

ооо... преди време, бях описала историята на Макс и Мърфи - днес живеят щастливи в едно провинциално градче...
бях описала и картинката в Сеславци видяна през моите очи и ме бяха направили на пух и прах тука... не бях влизала няколко дни и като влязох, то дебати, то дискусии... към 200 поста в тема имаше... и понеже ме обвиниха че само на думи ми е лесно, а дела никакви - описах историята на Мърфче и Макси...

така че - подобре че не са омърсили тука с дебатите си, че бая чистене щеше да падне... :)

макар че и думите са важни, нали:) Имам много такива истории, с щастлив край. И не само такива. Но съм сигурна, че всеки един от нас може да допринася с делата си за да стане по-добър светът.И затова го правя. Много хора са заети само със собственото си благополучие, но такова, отделено от света около теб, просто не съществува. Жалко за тях. Не съм ти чела историята за Макс и Мърфи, сега ще погледна. Поздрави и прекрасен ден!