като го измисля ше го напиша :: за кожата на едно. . . агне

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.05.2011 23:49 - за кожата на едно... агне

Автор: thedarkangel1977 Категория: Изкуство

Прочетен: 1166 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.05.2011 23:55

Роди се в една кошара... имаше много овце...
Не знаеше, че е в родното място на бате Бойко - дори не знаеше колко известна личност е той в цяла България - Банкя, и поради това носеше името Бойко. За него беше важно да се научи да ходи и денят му минаваше в сън или бозкане заедно с още няколко бебета като него. Не знаеше, че е първото в потомството от новородени през пролетта агнета.
Беше април месец, когато вече не само можеше да ходи ами и тичаше. Ходеше заедно с младите агнета и по цял ден хрупкаше тревичка, под зоркия поглед на внучето на бай Тошо - Теодор, който беше в 4-ти клас и отзивчиво споделяше с агнетата уроците, които сричаше ш книжките си.
Бойко, се радваше на вниманието на малкия Тео и на грижите на дядо му. Колко хубаво беше в кошарата на малките агнета, вече отделени от големите. Колко приятно бе, топличко под сламата. Отде да знае Бойко за технологии като подово отопление под сламата. За него бе важно че като се прибере имаше прясна водичка и пълна копанка със слама, да си хрупка на воля.
*
Бойко не знаеше и че е настъпил месец май и са минали 6 дена от месеца. Още по тъмно, странно бе за Бойко, но цареше някакво оживление. Изведнъж дядо Тошо и още един мъж, за който Бойко знаеше че е бащата на Тео, отведоха Бойко извън кошарата. Странно му бе, защото беше рано за паша, слънцето едва едва се бе показало на небето. А младият мъж държеше нещо, с което Бойко бе виждал да се секат дърва на двора. Откъде ще знае че е брадва. Не можеше и да разбере, защо мъжете са го заклещили между краката си.

Но когато мъжът замахна с брадвата към него и нещо остро се впи в гърлото му, Бойко се скова и усети, че силите го напускат, свлече се на земята и внезапно го обля ослепително бяла светлина. Видя един тунел и в края му тъмен силует му махаше да дойде към него. Бойко се отправи натам, ето сега ще иде там и силите ще се върнат, и ще стане, и пак ще тича по полянките, ще хрупка тревичка и ще слуша сричането на Тео. Уверен, че ще стане точно така, Бойко се отправи към силуета.
И, о, да.... озова се на полянка с много зеленина и жълтурчета... и имаше и други агънца на нея. Играеха си около един човек, които странно защо беше облечен с бяла рокля. Той се приближи и погали нежно Бойко по ушичките.
- Добре дошъл в царството ми, а аз съм Свети Георги... Всяка година на този ден е традиция първото агне родено през годината, да дойде при мене... искаш ли да видиш какво става долу сега?
Бойко кимна и изблея. Ах,как искаше да види Тео и дядо му сега. Те, ще се тревожат за него. Ще плачат,както на него му се плаче за тях.
**
И изведнъж, Бойко се озова пак на двора. Странно, виждаше ги, чуваше ги, а те него не. Мъжете остригаха трупчето, махнаха му белия кожух и отдолу зейна кърваво месо. Измиха го на чешмата в двора и трупчето стана розово. После младия мъж го разфасова и айдееее..
Суматохата продължи, жените в семейството се разшетаха. Туриха трупчето в тава, сложиха му подправки. Плешките от трупчето отидоха в друга тава. Даже в котлето във врящата вода пуснаха мръвки...
Натъжен че не вижда мъка в лицата на Тео и дядо му, Бойко въздъхна. Видя как дядо му тръгна с кожата нанякъде и го последва. Влязоха в една църква, и Бойко видя как дядо сложи кожата на пода пред една странна картина с познато лице, лицето на мъжа с бялата нощница от поляната.
Един мъж в черни дрехи благослови дядо Тошо, с неразбираеми за Бойко думи - като берекет, плодорие и т.н.
После Бойко последва дядото и се върнаха в къщата. Софрата бе натрупана с дъхави топли комати питки, отрупани чинии със зелени салати. Мъжете седнаха на софрата и лакомо засърбаха от купичките топлата супа.
Докато чакаха гозбите, които вече напомняха за себе си с дъхав аромат, мъжете пиеха вино.

Когато и чиниите се появиха на масата, Бойко чу гласа на новия си познат:
-време е да се върнеш в Царството ми, където ще е твоя нов дом... Завинаги!