Постинг
28.05.2011 14:17 -
Блогомания /разказ/: Как се става болгър
Автор: thedarkangel1977
Категория: Изкуство
Прочетен: 5920 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2011 01:18
Прочетен: 5920 Коментари: 11 Гласове:
2
Последна промяна: 29.05.2011 01:18
1.
Радул Гушанов беше обикновен учител - в СредноОбщообразователно училище - Васил Левски, в кв. Левски-Г, град София - по литература и философия. Имаше семейство: жена - Марта, с две деца - Минко на 16 и Радка на 14. Децата вече бяха на възраст, в която искаха да се чувстват големи и не искаха гушкане и прегръдки. Мара - жена му - вечно бе намръщена и мрънкаща, вечно я болеше глава и се цупеше за нещо. Леглото бе отдавна за Мара и Радко просто обща територия за сън...
Въобще идилия, която цареше във всяко българско семейство с родители над 50-те. Вечер Радко се прибираше от работа и се затваряше в кабинета си. Минко и Радка бяха по стаите си, залепнали за компютрите си, а Мара - зяпаше поредния сапунен сериал по битиви. А Радко не се оплакваше - работа имаше много. Я ше проверява контролни и домашни, я ше пише разкази и стихове - много обичаше да се разтоварва психически, пишейки.
С последната си 13-та заплата, Радко реши да задели средства и си купи един компютър - втора употреба. Разбира се, не беше марков и модерен като тези, които подари на децата. Ала беше първата покупка, която Радко купи откакто се ожени и стана татко. Никога не бе харчил излишни пари по кръчми, последния път когато бе ходил на кино бе когато ухажваше Марчето и когато се сгодиха. Всичките си пари, Радко даваше за семейството - дрехи и учебници за децата, почивни седмици на къмпинг в планината през зимата и на морето през лятото, пазаруваше храна за вкъщи.
С компютъра, Радко се прероди и с него живееше втори живот. Колко бе напреднала технологията. Имаше интернет и гугъл - търсачка за блогове и сайтове. имаше сайтове, в които да публикува разказите си - нито имаше излишни пари за да идава книги, нито имаше желание, кой щеше да дава излишни пари за книги. А в сайтовете - хората пишеха и черпеше информация за бъдещите си творби. Едни го хвалеха и Радко се разтапяше от кеф. Други го хулеха - и Радко униваше, защо не разбираха таланта му. Първо твореше в "откровения", после се появи и в "словото", в "буквите". Пускаше и в блог.бг.
Един ден, Радко изпадна в тих ужас и стрес. Беше съкратен, имаше още 5 години до пенсия, а ето че стана и безработен. Затвори се в стаята си и дълго умува какво ще прави занапред.
Вкъщи животът течеше постарому - Мара зяпаше сериалите си, а в промеждутъците чистеше и готвеше. Децата ходеха на училище - Минко учеше първа смяна, а слетобед тренираше плуване или играеше футбол в квартала; Радка учеше втора смяна и сутрин ходеше на уроци по химия и биология и математика - усилиено се готвеше за кандидат-гимназиалните изпити. Въобще децата не бяха вкъщи през целия ден и в апартамента цареше спокойствие. Само усиления телевизор в кухнята и говора на актоьрите от сериалите на Марчето кънтеше из семейния дом.
Странно, но Радко бе уморен от учителстване. За разлика от колегите си, Радко не се занимаваше с частни уроци и мамини дечица, които ходеха на такива уроци. Затова не му допадаше идеята да се отдаде на частно учителстване... А монотонноста в семейното огнище го подтискаше.
Вечерта Радко вече беше открил решението на проблема си...
/следва продължение/
Радул Гушанов беше обикновен учител - в СредноОбщообразователно училище - Васил Левски, в кв. Левски-Г, град София - по литература и философия. Имаше семейство: жена - Марта, с две деца - Минко на 16 и Радка на 14. Децата вече бяха на възраст, в която искаха да се чувстват големи и не искаха гушкане и прегръдки. Мара - жена му - вечно бе намръщена и мрънкаща, вечно я болеше глава и се цупеше за нещо. Леглото бе отдавна за Мара и Радко просто обща територия за сън...
Въобще идилия, която цареше във всяко българско семейство с родители над 50-те. Вечер Радко се прибираше от работа и се затваряше в кабинета си. Минко и Радка бяха по стаите си, залепнали за компютрите си, а Мара - зяпаше поредния сапунен сериал по битиви. А Радко не се оплакваше - работа имаше много. Я ше проверява контролни и домашни, я ше пише разкази и стихове - много обичаше да се разтоварва психически, пишейки.
С последната си 13-та заплата, Радко реши да задели средства и си купи един компютър - втора употреба. Разбира се, не беше марков и модерен като тези, които подари на децата. Ала беше първата покупка, която Радко купи откакто се ожени и стана татко. Никога не бе харчил излишни пари по кръчми, последния път когато бе ходил на кино бе когато ухажваше Марчето и когато се сгодиха. Всичките си пари, Радко даваше за семейството - дрехи и учебници за децата, почивни седмици на къмпинг в планината през зимата и на морето през лятото, пазаруваше храна за вкъщи.
С компютъра, Радко се прероди и с него живееше втори живот. Колко бе напреднала технологията. Имаше интернет и гугъл - търсачка за блогове и сайтове. имаше сайтове, в които да публикува разказите си - нито имаше излишни пари за да идава книги, нито имаше желание, кой щеше да дава излишни пари за книги. А в сайтовете - хората пишеха и черпеше информация за бъдещите си творби. Едни го хвалеха и Радко се разтапяше от кеф. Други го хулеха - и Радко униваше, защо не разбираха таланта му. Първо твореше в "откровения", после се появи и в "словото", в "буквите". Пускаше и в блог.бг.
Един ден, Радко изпадна в тих ужас и стрес. Беше съкратен, имаше още 5 години до пенсия, а ето че стана и безработен. Затвори се в стаята си и дълго умува какво ще прави занапред.
Вкъщи животът течеше постарому - Мара зяпаше сериалите си, а в промеждутъците чистеше и готвеше. Децата ходеха на училище - Минко учеше първа смяна, а слетобед тренираше плуване или играеше футбол в квартала; Радка учеше втора смяна и сутрин ходеше на уроци по химия и биология и математика - усилиено се готвеше за кандидат-гимназиалните изпити. Въобще децата не бяха вкъщи през целия ден и в апартамента цареше спокойствие. Само усиления телевизор в кухнята и говора на актоьрите от сериалите на Марчето кънтеше из семейния дом.
Странно, но Радко бе уморен от учителстване. За разлика от колегите си, Радко не се занимаваше с частни уроци и мамини дечица, които ходеха на такива уроци. Затова не му допадаше идеята да се отдаде на частно учителстване... А монотонноста в семейното огнище го подтискаше.
Вечерта Радко вече беше открил решението на проблема си...
/следва продължение/
Следващ постинг
Предишен постинг
Очаквам продължението с решението на проблема. :-)
цитирай:)
цитирайили се лъжа?
Валя
цитирайВаля
хах...
в плагиатство ли ме обвиняваш?
хахаха...
е току що го измислих и го написах
и сега умувам как точно да изразя идеята си с продължението
демек как да се развие историята
а обвиненията ти само ме мотивират, да го напиша наистина продължението
определено ше се хареса на определена аудитория от блог.бг
цитирайв плагиатство ли ме обвиняваш?
хахаха...
е току що го измислих и го написах
и сега умувам как точно да изразя идеята си с продължението
демек как да се развие историята
а обвиненията ти само ме мотивират, да го напиша наистина продължението
определено ше се хареса на определена аудитория от блог.бг
Всичко е измислено от мен, а вие го крадете и публикувате. Пък моята осиновителка Йотова - тя е пътят, и истината, и животът в блог.бг :D
цитирай
6.
анонимен -
Моля за конкретика!
28.05.2011 15:39
28.05.2011 15:39
Как стана така, че в началото дъщерята е Радка, а после, кой знае защо, се казва Ганка?
цитирайдали си го пускал и другаде ... :))))))))))))))
Въпрос на трактовка от твоя страна. :)))
цитирайВъпрос на трактовка от твоя страна. :)))
е,сори...
аз плагиат не съм...
и не съм го пускала другаде...
всичко е плод на фантазията ми, която днес се е развихрила
цитирайаз плагиат не съм...
и не съм го пускала другаде...
всичко е плод на фантазията ми, която днес се е развихрила
анонимен написа:
Как стана така, че в началото дъщерята е Радка, а после, кой знае защо, се казва Ганка?
поправено... Когато написах разказа първоначално малката се казваше Ганка... после реших да я кръстя Радка - на баща й Радко... и поправих в началото, но не съм видяла че съм я споменала и по-надолу в разказа
10.
анонимен -
Стой си в Откровения - там са лизачите и подмазвачите.
28.05.2011 19:38
28.05.2011 19:38
Пълно бездарие е разказът - а лаенето по Панто и подмазването на Камон допълват картинката .
Връщай се в Откроввения - там ти е мястото.
цитирайВръщай се в Откроввения - там ти е мястото.
никога не съм писала в откровения - първо.
и второ - далеч съм от мисълта че съм талант като тебе...
аз съм аматьор в писането, и не се срамувам от товаа...
защото и аматьорите са хора...учат се да пишат разкази и да следват стъпките на учителите си... за да станат след време таланти и да изгрее звездата им на небосклона, редом до другите творци...
трето - това с подмазването го умеете ти и панто... аз съм далеч от лицемерието, фалшивите хвалебствия иначе казано - от подмазването.
цитирайи второ - далеч съм от мисълта че съм талант като тебе...
аз съм аматьор в писането, и не се срамувам от товаа...
защото и аматьорите са хора...учат се да пишат разкази и да следват стъпките на учителите си... за да станат след време таланти и да изгрее звездата им на небосклона, редом до другите творци...
трето - това с подмазването го умеете ти и панто... аз съм далеч от лицемерието, фалшивите хвалебствия иначе казано - от подмазването.
Търсене
За този блог
Гласове: 2924
Блогрол
1. интригуващо
2. hristam
3. далавера оод
4. никога не пропускам да надникна в блога на Sulla
5. искаш котка?
6. блога на вера - фен съм й
7. бест оф янчев
8. makdonalds or arabian food
9. пришълец в София
10. при бай Пешо
11. самотни души
12. не ме бий моля те...
13. моят котарак....
14. баничкомобил
15. как станах блог-идол /в 3 части/
16. Kак да блогваме по-добре - три сигурни стъпки
17. още един блог който трябва да се наглежда...
18. лудост
19. marcusjunius
20. великденско настроение
21. мечо пух
22. грях / разказ/
23. как се прави успешен пост... /автор Иво Беров/
24. видовете пътници
25. кучешка история
26. голямото чукане
27. апетитно
28. блог Дъ бест - http://bubulinka.blog.bg/
29. из архивите на blog.bg - за Иван Ангелов
2. hristam
3. далавера оод
4. никога не пропускам да надникна в блога на Sulla
5. искаш котка?
6. блога на вера - фен съм й
7. бест оф янчев
8. makdonalds or arabian food
9. пришълец в София
10. при бай Пешо
11. самотни души
12. не ме бий моля те...
13. моят котарак....
14. баничкомобил
15. как станах блог-идол /в 3 части/
16. Kак да блогваме по-добре - три сигурни стъпки
17. още един блог който трябва да се наглежда...
18. лудост
19. marcusjunius
20. великденско настроение
21. мечо пух
22. грях / разказ/
23. как се прави успешен пост... /автор Иво Беров/
24. видовете пътници
25. кучешка история
26. голямото чукане
27. апетитно
28. блог Дъ бест - http://bubulinka.blog.bg/
29. из архивите на blog.bg - за Иван Ангелов
