15.10 07:12 - КОТКАТА И КОТАРАКЪТ ВАЛСОДАР/ 21/

                               на  valsodar


Котаракът лежеше на перваза на прозореца и се радваше на на есенните лъчи на слънцето. От време на време поглеждаше в стаята, но паничката беше празна. А Той седеше  пред екрана и клавишите потракваха. Котаракът знаеше, че като спре тракането, Той ще стане, ще  се разходи из стаята и чак тогава ще напълни паничката. И търпеливо чакаше. Но чакането му беше омръзнало. Вече половин година чакаше всеки ден.

Всички знаеха кой е господарят. И в къщата и в квартала. Още откакто донесе онова птиче да хвърчи в стаята. Само три дни го търпя. Събори клетката и остави перушината в средата на стаята. Да се знае кой е господарят. През пролетта се появи нова котка в квартала. Три дни битките не спираха. След време отиде да види котенцата. Половината приличаха на него. Тогава видя и Момичето. Не беше нещо особено. Не беше разгонена и не се беше разгонвала до сега.

Всяка ден чакаше момичето да мине под прозореца, но то все вървеше от другата страна на улицата. Тази сутрин като я видя,че минава под прозореца се хвърли напред и събори саксията. После се събраха хора, свиреха сирените на линейка...

От тогава често ги виждаше да се прибират заедно. Господарят му вървеше до Момичето. И и разказваше нещо с ръце. Като истински котарак. После се държаха за ръце. А когато ги видя прегърнати да отминават по улицата, остана гладен. И на следващия ден. На третия ден двамата влязоха в стаята и Момичето изми паничките и му сложи вода и храна.

Котаракът лежеше на перваза на прозореца и се радваше на живота. Господарят му пак седеше пред екрана. Но скоро щеше да дойде Момичето. Идваше всеки ден. Вече се беше разгонила. И ще му сложи храна и вода. И котката и скоро щеше да се разгони... 

Автор: krassko http://krassko.blog.bg/zabavlenie/2009/02/10/razkazi-za-kotki-2.288728