Днес за пъррви път от години насам погалих коте... улично, сгушило се на един изхвърлен фотьоил, зъзнещо от студа.
И ме обзе носталгия за Рони.
Тук всеки разказва за котктие си, някои споделят как 2 4аса преди да се приберат котката им умряла от старост.
Моята умря от старост, на 500 км от мене. Както си спяла... Научих по телефона... Бях шокирана от чутото че даже не пролях сълза. Само когато се прибрах в къщи след месеци, усетих липсата й... Нямаше кой да заспи докато мачка и мърка на корема ми, нямаше кой да положи главичка на рамото ми, докато заспя...

Рони.



Отидохме с майка ми в един мизерен апартамент. Котка с две малки котенца, останали след раздаването. Рони, ни я представиха за мъжкар. Беше хилаво коте - изтърсака в котилото, последното родено коте от мачката - главичката му в рани, другите котета яко го бяха тупали, цялото в бълхи....
Когато стана на 8 м. и по4на да мяу4и и да вири задник като 4уе гласа на баща ми разбрахме 4е е женска. И стана Роня- като Роня дъщерята на разбойника.
Нищо особено - порода улична превъзходна. С преобладаващо черно, с бяло на лапичките като ботушки, с бяло по коремчето, с бяло петно на нагръдника което й стоеше като жабо, и с бяла завъртулка на челото, като звездичка. А да и с една бяла бузка, другата черна.

Занесохме я на ветеринар, кастрация и проблема с разгонването отшумя. Слава богу, аз не приссъъствах на кошмара наречен операция. Майка ми разказа как е виело през затворените врати, и как майка ми едва е изтърпяла това, късало й се сърцето.
Ходех на училище, и дядо идваше в апартамента да я пази, щото си махаше памперса и късаше конците. Един ден си го махнала, и той се опитал да го оправи. Резултата бил един продупчен пръст. Героиня. Само на нас даваше да й оправяме памепрса. От болки не можеше да става, а си искаше да отиде на мивката в бокса, да се изпишка, само там признаваше - на каналчето си. Носехме я на ръце до там.


Другия ми ярък спомен е, когато Рони избяга от вкъщи. Една вечер прескочи кашона с който бях преградила балкона, защото мишкуваше по етажа - нищо 4е бяхме на 14тия етаж - и съседа се дразнеше. И изчезна. Гледам от балкона долу на поляната да видя трупче, няма. Три дена. Дейв, кучето ми беше полудял да я търси. Не ядеше, само обикаляше по стаите объркан къде е Рони.
Накрая звъннах на бабата на съседа, да види да не се е шмугнала в тях. Не я намери. но вечерта на третия ден Роня измяука тихо пред затворената врата на балкона. Отворих й, влезе измършавяла и уплашена. Пи вода, изпика се на легена си и заспа щастлива че е у нас.

И как да не се дразни съседа. Колко вечери по ред из балконите се разнасяха врещения - ходеше да се бие с котките през един балкон от нашия. А между тях съседа. И все я побеждаваха, но тя не се отказваше. И се гонеха по парапета, и току съборят бурканите в терасата на съседа. Знаете ли какво е да издрънчат буркани по мозайка, в 2 посред нощ, когато спиш? Е,по-добре че не знаете. :)

Когато Дейв дойде у нас - 40 дневно пале, Роня го гледаше с омраза как пика по пода. КАто отрасна палето и започна да лудува, започна да тича след нея, приемайки всичко на игра. Тя бяга и фъщи, той след нея бяга и кяфка. Един ден аз в кухнята, той си я гони в коридора. И в един момент чувам едно пронизително - квииииииииииииииииииииииииик. И дейв търчи уплашено към кухнята и облизва носле. Каката го беше строила.

Така йерархията в дома бе поставена.
С годините дотолкова се сближиха че започнаха да спят на едно легло в хола при баща ми. Той на дивана, тя върху дивана.
Когато се карах на Дейв, тя писваше обезумяла в другия край на апартамента. Когато й се карах Дейв търчеше в стаята, "Да я защити".
Когато Дейв претърпя операция на задния си бут, беше развил подкожен кръвоизлив в резултат на зле поставена инжекция, и трябваше да се разреже. Донесохме Дейв заспал от упойката и го положихме на земята в хола. Рони дойде и започна да го ближе по носа, да го бута с лапичка - хайде ставай,какво става.

Един ден татко замина за Търново при сестра си. цял ден Роня ви и търча по стаите като обезумяла, а като я хванехме се гушкаше в нас.
Чак след 3 дена разбрахме че е претърпял катастрофа, слава богу нямаше сериозни наранявания. успял да си скрие главата, и само краката издрани от счупенито предно стъкло, ни напомяха после за случилото се.
А Рони беше усетила какво става...


/последната й снимка, когато я видях наживо... Дейв има купища албуми с снимки, но кака му има по-малко... е пак са повече де от тези 3, но тези са сканирани и си ги пазя в компа.../


Е, толкова за спомените  с Рони.