.

.

.
на С. 

намерих те... 
без морета от любов, без имаш поща... 
минаха 4 години, не спрях да се надявам, да чакам мига в който ще те открия... 
самата мисъл, че сме в един град, а ти не знаеш, ме побъркваше...
слушайки една песен, се връщах назад в годините, спомнях си нашите дни преди 10 години, спомнях си нашите разговори... помнех всичко...
и в един ден реших за пореден път да потърся името ти в гугъл... и този път изникна, заедно с номера ти.... да живее интернет...
сега е само въпрос на време да те видя... делят ни само няколко квартала...
сега седиме в ICQ и времето неусетно минава в разкази какво е сега, какъв е живота ни сега... и сигурно като се видим ще имаме да си разказваме още толкова...
не съжалявам за отминалите години... защото през тези години пораснахме, и се променихме...
единствено съжалявам, че не бяхме заедно когато ставаха тези промени...
но...
пак сме заедно...