След като ви разказах за борбата на Макс за живота си... Трябва да спомена и за другите клепоушковци, които получиха своя втори шанс от нас...

Мечо - това куче беше едро и дебелак. :) беше възрастен, но много бели правеше. колко пъти изгриза кабелите на нета ми ш стаята, в която го затваряхме през деня. а когато остана заедно с Марк 3 дена в апартамента счупи щората на хазяйката, та трябваше да я плащаме.
как се озова Мечо при нас?
доведе ни го човек, който го беше изкарал от изолатора, но нямал възможност да го гледа в тях, че имал много кучета. Мечо имаяе подобна съдба на Макс, но без влошено здраве.  когато у нас станаха 5 кучета, Мечо пое към едно провинциално село... и заживя щастливо своя втори живот.

Но безспорен фаворит сред "спасените" беше Мая. Бях забравила какво е да гледаш бебе куче. Мая беше 40 дневно кутре с некви наченки на немска овчарка. Намерено полуудавено в някакав канал. Съквартирантката ми пътува с кола до друг град, за да я вземе.
Та дойде Маюша у нас, и барабар с другите кучета настана малка лудница. Мърфи бързо й даде да разбере че с него шега не става. Но Марки, тъй както се страхувахме че какъвто е едър, ще я повреди. А той се вживя в ролята на големия брат, и така я защитаваше от всички. И беше пръв другар в игрите й. Чак се налагаше да ги разтърваваме и да ги разделяме в отделни стаи, за да настане мир. При едно от тези разделяния, нещо изтрещя и посред бял ден останахме без ток. Спасихме бушоните, и започнахме да се чудим какво е станало. Влизаме в стаята ми и гледаме стената с оголените кабели, от контакта за телевизора ми обгорен, а Маюша седи насред празната стая и тръска смешно глава и гледа ококорено. и само с стреса се размина :)

Случи се така, че за последната ваксина аз трябваше да я заведа, първите две ваксини я водихме с приятелката ми, но тя не беяе в града тогава. Предупредиха ме, че ваксината е силна,а Мая бебе и ще я приеме трудно. Така и стана, докато я носех към вкъщи кротуваше на рамото ми и клюмаше, а щом се прибрахме се сви на кълбо и не мръдна. Леле, изкарах си акъла. Ами ако е умряла? как ще го съобщя на мойта?... нищо подобно след час скочи, излочи една тенджерка с вода и залудя с нови сили... 

щом поотрасна малко, и тя пое към провинциалното селце... и стана голяма,макар и хърбавичка :)