Всеки има свой собствен свят- свят на мечти, който е непокътнат и недосегаем.  Понякога самите ние го изграждаме и заживяваме в него. Бремето на ожесточения живот става непоносимо и много често човек се уединява в илюзиорното си битие, където няма злоба и ненавист, престъпност и отчуждение - там, където царството на бляновете те превръща в принц. На място, в което действителността и илюзията се сливат и стават едно неразделно цяло. Много често в нашето съществуване ние 
губим поне по една частичка от този свят. Разбиват нашето сърце, пренебрегват ни, срещаме неразбиране, омраза… Но връщане назад няма- падаш, ставаш и продължаваш. Животът е серия от уроци, които трябва да бъдат изживени, за да бъдат разбрани. Опитът калява духа и дава сили на разума. Най-добрият начин да се подготвиш за борбата със страшния живот е да започнеш да живееш. Макар че загубите понякога струват прекалено много, човек трябва да се примирява. Всеки ден ние се разделяме с нещо и тази непрекъсната раздяла ни се вижда страшна. Понякога усещаш, че темпото на живота е прекалено бързо и не можеш да се адаптираш към промените. През цялото си човешко съществуване се бориш и не спираш да се на-дяваш, че ще получиш заслуженото, докато не ти нанесат съкрушителен удар, от който едва се съвземаш. Толкова несправедлив ни се струва понякога този свят и сякаш дните на печал са много повече от тези на радост. Щастието и нещастието се редуват така, както се сменят денят и нощта. Трябва да бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, защото те са очарователните градинари, които карат душите ни да разцъфват. А нещастието е пътят към себеоткриването и начин да погледнем с други очи на света. То ни амбицира да продължим да търсим радостта и благополучието. Приятелите също са цял един свят. Те споделят болката ти, дават ти подкрепа и кураж. Те са една опора, на която се уповаваш в трудни моменти. 
Болката и самотата намаляват, когато са споделени. Човек греши, ако се доверява изцяло, но ще сгреши още повече, ако изобщо не се доверява. Без верни приятели си един самотен остров. Ето защо е важно да бъдеш бавен в избирането на приятел, но още по-бавен, когато го заменяш. Много страшно е да загубиш скъпо същество, сякаш се разделяш с една огромна част от себе си. Започваш да обвиняваш целия 
свят и се питаш къде е непростимото. Но яростта и самокритикуванета не могат да помогнат. Ако си спокоен в момент на гняв, ще избегнеш хиляди дни на печал. По-някога е полезно да бъдеш егоист. Защото, ако прекарваш живота си, тревожейки се за това как ще се чувстват другите, забравяш да мислиш за това как се чувстваш ти. 
Човек никога не е изживял дните си пълноценно. Винаги има нещо, което,улисан в проблемите на ежедневието, пропуска. Затова –забавлявай се. Има толкова добри дни, които си пропуснал през годините. Загубата ни съпровожда навсякъде, тя е едно бавно умиране на света. Животът не е отделен от смъртта. Само така изглежда. Причините, поради които губим нещо, понякога са в самите нас. Често го оставяме да си отиде и не го оценяваме, докато го имаме, и разбираме стойността му, едва когато го загубим. Вероятно прекалено много се вкопчваме в дребнавите неща и оставаме слепи за истински ценното. Забързани да грабнем всевъзможното от света, обръщаме гръб на онова, което губим. 
Но ние не сме тук, за да вземем, каквото можем от живота, а и да му дадем, каквото можем. Загубата не е от днес или от вчера, тя върлува, откакто свят светува. 
Човек понякога оставя доброто да му се изплъзне и дори не прави опит да го задържи. 
Накрая ние ще си спомним не думите на нашите врагове, а мълчанието на приятелите ни. Мечтай, ако ще живееш вечно. Живей, ако ще умреш днес. 
Всеки човек умира, но не всеки се ражда. Този, който е дошъл на този свят, има изключителната привилегия да живее. И независимо дали човек ще бъде победител в борбата със страшния живот или победен, важното е да осъществи тази борба. Винаги ще има възходи и падения, но без значение колко пъти си паднал, важното е съумееш да се изправиш. Нашето битие е едно пътуване към неизвестното и тайнственото. Независимо от това какво си мислим, че се случва след смъртта , ние трябва да направим всичко възможно всеки живот да завършва с достойнство и почит 
Любовта - това е нещото, което кара света да се върти. Това е чувството, което ти дава усещането за щастие - кара те да се чувстваш потребен, да осмисляш живота си. ?сещането, че си жив! Любовта е дар от Бога и има безкрай много проявления - Детето, което те гледа с най-открития и безкористен поглед, смее се срещу теб и ти казва:"Обичам те!". В такива моменти знаеш защо си тук, разбираш, че би изстрадал много неща, за да можеш да чуеш тези думи отново и да усетиш, колко са истински, красиви и чисти 
Тогава, когато има любов можеш всичко - живота е красив, обагрен, смислен, ти ставаш по-добър, по-чист, по-съвършен. Обикваш и себе си и всички около теб

А няма ли да е по-правилно смърТТа? :-(

http://gramotnost.znanie24.info

haresa mi

не е важно правилото, а смисъла нали :]