Това е документален разказ за моето чувство за обществена отговорност. За неговите съмнения, за неговите откровения и неговия катарзис. След надигналото се обществено мнение, според което моето куче ежедневно изкормва кърмачета и къса крайници от беззащитни пенсионери, аз реших да го регистрирам в общината, както се полага. Щом плащам на общината по 4 000 лева данъци и такси (срещу което още не съм разбрал какво получавам), нищо няма да ми стане да й дам и 25 лева заради това, че живея в любов и хармония с кучето си (срещу тях също не знам още какво ще получа). Така си казах и отидох в общината.

Попаднах в стая № 1. Там ме попитаха за какво искам да платя и аз казах: за куче. В стая № 1 е лесно, защото дори да кажеш, че искаш да платиш за птеродактил, ще ти вземат парите. Взеха ми парите, издадоха ми бележка и ми казаха да отида с тази бележка в стая № 2, където да попълня декларация.

Отидох в стая № 2. Показах си бележката и след като ми повярваха, че съм си платил, ми дадоха да попълня някаква бланка. Интересно, в тази бланка се изискваха всички мои данни, но нищо за кучето, освен породата – нито от кой развъдник е, нито кога е родено, нито как се казва, нито какви документи притежава. След като попълних декларацията, срещу нея ми дадоха входящ номер. С този входящ номер трябваше да изляза от това крило на сградата и да се кача на последния етаж в централната част, а оттам по други стълби в дъното на коридора да се кача на „нещо като таван”, както го описаха в Стая № 2, и там да отида в Стая № 3. Там е „екологията”. Обаче не мога да отида сега, защото освен току-що придобития входящ номер, трябва да представя паспорт на кучето, както и документ, че е ваксинирано против бяс.

На другия ден се върнах в Стая № 3 с необходимите документи и казах на пропуска за какво съм дошъл. Човекът на пропуска започна да върти по телефона, но не намери никого. Каза, че едната служителка е в отпуска, а за другата, която я замествала, изрази предположение, че е „някъде по стаите”. Затова натисна копчето на вратата и ме пусна да се оправям сам. Качих се на „нещото като таван” и започнах да търся по стаите. В една от тях, малка и умирисана на чорапи, гурелив младеж ми каза, че колежката от екологията изобщо не е в общината и че аз изобщо не би трябвало да съм тук и той не можел да разбере кой изобщо ме е пуснал.

Тръгнах си и се върнах пак в понеделник, защото тогава колежката от Стая № 3 имаше официален приемен ден. За съжаление обаче точно в приемния ден на екологията в общината нямаше ток. По тъмните коридори се щураха объркани данъкоплатци. Естествено нямаше как да ми се свърши работа и затова ме поканиха да дойда пак на следващия ден. Аз имам тежък характер. Не се гордея с това, но е факт. След като се разкрещях зловещо, служителката от Стая № 3 се съгласи да ми запише данните на ръка, взе входящия номер, прегледа паспорта и стикера за ваксинация и каза, че ще ми се обади, когато документът ми е готов.

Обади се след няколко дни. Каза да отида в Стая № 4, откъдето да си взема документа. Отидох в Стая № 4 и срещу лична карта получих половин лист А4, където пишеше, че имам право да разхождам „един брой” куче (отново не пише кое точно куче, така че който има куче, да ми го дава, аз ще му го разхождам с моята бележка). Попитах какво точно получавам с тази хвърчаща бележка, а от Стая № 4 обясниха, че получавам правото да разхождам кучето си, разбира се на каишка и с намордник и то САМО НА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ МЕСТА. Обаче, допълниха от Стая № 4, такива места на територията на общината НЯМА. Да ви е жив и здрав данъка, да си го харчите с кеф!

sulla.bg/2010/07/27/1486.html