Направо от няколко дни се чудя и се мая какво става тук?
Аз такова чудо не съм виждала откакто съм в този сайт, а не е скоро - вервайте ми. Настанала е една масова истерия и агресия тук, и админите май не са способни да я овладеят... тамън баннат некой ник, то па друг се "прероди"
То войни се водят, то лагери се правят. То дружно се оплюва тоя и оня...
Друг пък класации прави... Трети чак се оплаква от безсъние... Четвърти реве за някакви 1000 минуса... Пети пък друго го човърка, ма не знае какво... 6-ти просто човърка и поддържа искрата на огъня, на войната демек - без да знае какъв е смисъла на споровете... Някой току изпищи - край тръгвам си, отивам си... И или бива обвинен, нищо неподозирайки че се е преродил в нов ник, а човека си пие биричката и си чопли носа - примерно ....

Забелязвам една масова психоза и гадаене, причиняващо безсъние - къде аджба е тая или оная "прицел", под кой ник се е преродила сега...
И интересно защо войната преобладава най-вече в разделите за изкуство и за поезия... уж изкуството е красива цветна градина, а искате да го превръщате в бунище???

Липсата на споменати дейни бойци във войната тук, се дължи не на друго, а просто на нежеланието на паметта ми да се обременява с помненето на измислени никове....


В разгара на войната, получих некакви заплахи на ЛС за оплаквания от мене на администраторите, за да ме накажат че протестирам... и след като учтиво попитах за какво става въпрос, какви оплаквания, какви протести, и че не разбирам за какво става въпрос... се изясни, че имало грешка - объркан е адресата, този който трябвало да бъде уведомен че има оплакване за него към админите...



И все се сдържах да не отварям тема... тук таме се включвах в престрелките, недоумявайки безсмислието им...
Но след като попаднах на блога на rustam, вече тотално се изумих. стигнах до 7-ма страница, преглеждайки само заглавията и "рецензиите" там и се отказах. Да отделиш толкова време и явно натрупано раздразнение и нерви към тоя и оня, та чак и в теми да го коментираш...
а после взех че открих това явление и в други блогове... по цели страници с теми за тоя и оня "прицел"
е, това вече ми дойде в повече...

Какво става напоследък?
Нема го валсодар вече... cefulesten,явно предвкусил задаващата се буря, си изнесе такъмите от тука. Или просто му писна да го хулите... Дори и sulla вече не твори така ярко както преди...

аз пък съм човек, който нито се бори за попадение в челните места на категориите - най-посещавани и най-коментирани, и на който не му дреме на съня за неакви минуси. и това ми е недостатъка...
ако плюех наред който е на прицел... щех да си привлека в блога и коментари и внимание и всичко...
затова и не съм в челните места....

"Братя,давайте жить дружно" - би възкликнал Леополд.

женско съм женско...
и на обиди нося...
хехехе...
обидите са проява на комплексирано съзнание, проява на някакво фалшиво подобие - изкривен образ от действителността, плод на въображението ти - това което ти се иска да си наяве,ама не си...

затова и не обръщам внимание на подобен род излияния...
приемам ги като едносрички, като израз на ограничен речник и изказване

извини ме, за което

Една война свърши и сега цари мир.

Що да ме няма - наминавам, но.. няма я оная тръпка де си бе преди време, някак си банално ми е всичко, нямам какво да ме изненада вече :)
Това което става е същото за което предупреждавах преди година и кусур назад. Но, явно си е трябвало да стане, че да ме разберат какво съм имал в предвид когато съм искал да променя системата за публикуване и оценка на публикуването тук. :)

Както и да е, не се ядосвай - просто не си заслужава нервите :)

ех... тамън се появих, а то шоуто свършило... искам пааак

не, не е мир... някакво измамно примирие е...
пак се мятат стрели-слова насам натам... но то е като гръмотевиците преди буря - онези глухите тътени в далечината....
мирише ми на нова война...
и само чакам... чакам....

да това беше мисълта ми... че не е като едно време ... и че ми липсваше онова време...
не, не е гняв... а носталгия по онези дни...

чудя се каква е тая мания за плюсчета и истерия за минуси... за класации и челни места...
на кой му дреме...
каква е тая конкуренция и това състезание...
като че делниците ни не са такива - една ввечна надпревара с другите - та и тука се пренася...

е,те това се чудя...

Скучаят хората, явно нямат с какво да си запълнят и осмислят живота, та бягат тук да търсят себе си.
Ама, нали си влизат с образът в който искат да са те, та ... заболява ги, кога се окаже, че тук не са с нищо по-различни отколкото навън.
Нито по-умни, нито по-красиви, фалшът винаги си проличава.
Та и по тази причина е толкова трудно да бъдеш просто себе си, защото за да Бъдеш се иска първо да си се приел такъв - какъвто си.
С хубавото си и с лошото си.
Опитвайки се да развиваш едното и да не даваш често път на другото, но в свят в който всичко е така измамно лесно, е трудно да не се поддадеш на изкушението на фалша и измамният блясък :)