като го измисля ше го напиша :: Името "Стефан" спаси едно приятелче в не толкова далечната 2003г

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.12.2011 19:37 - Името "Стефан" спаси едно приятелче в не толкова далечната 2003г

Автор: thedarkangel1977 Категория: Лични дневници

Прочетен: 1575 Коментари: 0 Гласове:

Името "Стефан" спаси едно приятелче в не толкова далечната 2003г., беляана от варварщината на човекоподобието в България. Софийският концлагер за кучета унищожаваше ежеседмично стотици кучета. По улиците на столицата популацията непрекъснато се обновяваше. Неофициалната статистика сочеше между 30 и 50 хил.бездомни кучета. Официалната - мълчеше. В онези години беше истинско геройство да извървиш дългия път до спасяването на едно обречено в изолатора животно: пътят до Ада тръгваше от "Клокотница"(боже, каква подходяща асоциация) пред бюрото на една на вид миловидна девойка. В момента, в който светлооката млада жена чуеше , че поредният посетител не се жалва от "помиярите", а е дошъл да си плати, за да спаси един невинен живот, се преобразяваше в истинска Горгона. Насабралата се незнайно откъде ярост и злоба се стоварваше върху нищо неподозиращия посетител. Ако устоиш на тази нечовешка психо-атака, продължаваш към следващата по-долна земя, стискайки заветното листче, което ти позволява в определен час и ден да посетиш Ада. Прекосявайки столицата от единия до другия край си повтаряш, че спасяването на един живот си струва цялото унижение, на което си подложен. По време на дългия път вятърът се опитва да отмие обидата, но сърцето ти се свива при мисълта какво те очаква в Преизподнята. Високи железни порти те посрещат с хладно мълчание. Докосваш звънеца няколко поредни пъти, докато малък отвор показва сърдито лице да те пита "Кво искаш?". Дрънкане на железа и вериги открехват непристъпната крепост и ти си вътре. Премрежваш очите си, за да не виждаш вперената в теб надежда за спасение. Толкова много са. Стотици, набутани зад теленото ограждение, зъзнещи, попарени от човешкото предателство. А само преди 16 000 години човечеството обяви това предано същество за най-добрия приятел на човека.Не разбираш как си стигнал до клетките - там е още по-страшно. Най-непоносимо е усещането за опрощение. Да, има кучета, които поглеждат над теб, сякаш не те виждат. Те не искат нищо от теб. Не очакват нищо. Те са ти простили, че и ти с жалките си усилия не успяваш да се пребориш с убийците. В следващия миг две сиви лапки почти се залепват на решегката. Големи умни очи се взират в сърцето ти: "Не губи време. Ето ни. Извади ни от тук." Забелязваш зад сивата муцунка огромно черно куче. Привело глава, сякаш се вслушва в немия ви разговор. То знае, че е прекалено голямо и може би изглежда страховито. Затова няма шанс за милосърдие, но сивата муцуна продължава упорито да се застъпва за приятеля си? " Той е страхотно момче, довери ни се!" Ти извръщащ глава към Сърдитото лице и се чуваш да прошепваш: "Може ли да взема тези двамата". Отговорът те изважда от вцепенението ти: " Не може - само един боклук е разрешил Шефа." Кучетата са замръзнали по местата си, очаквайки развръзката. Сърцето ти всеки момент ще експлодира, когато чуваш най-непоколебимия и решителен глас, изтръгнат от душата ти: " Аз пък ще взема две кучета!" Към групата в душегубката се е присъединил още един Рошльо, някога бил снежно бял.-" Всъщност не"- продължаваш все по-категорично - " Ще взема три кучета!" По-късно Сърдитото лице, размазано в нещо като усмивка, ехидно те пита какви имена да запише на кучетата в паспортите и бърза да ти предложи услужливо: Черньо, Белчо и Сивчо. " Не! Това са други кучета. Тези са Страхил, Момчил и ....Стефан." - А, на името на кмета. Хи-хи! - Не! На името на Стефан Караджа! Честит празник, момчето ми! 8 години по-късно продължаваме да сме заедно и аз никога няма за забравя как ми помогна да изляза от Ада с високо вдигната глава, за да се завръщам там отново и отново в защита на живота и достоенството.

http://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2420356279631&id=1573161283

Нагоре