Тиха вечер. Припалвам фас, няма какво да правя и си джиткам из нета, попада ми един банер за Бербатов и от скука надничам там. Не че ми е идол, просто се чудя де да се напъхам...
И както влизам в сайта на Митко, и попадам на фотогалерията му. оттам реших да ви изровя красотата на идола.

И както си ровех да ви извадя снимки, в главата ми блесна една мисъл. Кат светкавица в буря, кат падаща звезда по звездното небе ме тресна.
Не мисъл бе, въпрос.
За това ли лице родните българчета до 18 години с нежни души, пърхат като пеперудки и охкат и пъшкат по Б., мечтаейки си той да дойде при тях на бял кон и да станат дамите на рицарското му /оп футболното/ му сърце.





Други пък пустосват Алисия която грабна сърцето на Валери Божинов, и ходят по врачки да й правят черна магия. ма явно магията не действа та фолк-гърлата все още става и ляга в чаршафите на Валерката...




ба.: извинявам се но не виждам тук нещо впечатляващо освен 2-3 килограма мускули, тон гел и физиономия на мутра....



Кому беше нужно  да идеализира в очите ни така Бербатов. превръщайки го в втори Стоичков? Или пък Валери Божинов?
Все пак в националния отбор има и други, които играят извън страната. Защо те не са герои с "Г"? А и са много по-симпатични?