На 24 февруари тази година е Тодоров ден. 
затова реших да отделя място за този празник тук.
източник 1 :

източник 2: как се измъчват кучета - обреден ритуал




Именници:  Тодор, Тодорка  
 от грц. "божи дар"

Обредна трапеза: 

пита с мая, леща, чорба от гъби

Тодорова събота, Конски великден, Тудорица ­ съботата от Тодоровската неделя* (съботата след Сирни Заговезни). Празнува се главно за здраве на конете. В тази връзка са и основните обредни действия в обичайно-празничния комплекс. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересният момент от Тодоровден е Кушията. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът “отчита донесеното”. Навръщане те и др. жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото. В някои райони се изпълнявя и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините є пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. В Родопската област е известен обичаят бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избранниците си, а те им връщат подаръци. Гостува се на именниците.

* Седмицата след СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ. В народната обредност за дните от седмицата, в която винаги в събота е ТОДОРОВДЕН, е широко разпространено схващането за нейния по-особен характер. Затова някъде я наричат още Черната неделя. Обичаят да се тримири (спазване на строг пост) през първите три дни дава още едно име на седмицата ­ Тримирна неделя. Понеделникът на тази седмица е известен като чист понеделник. Тогава жените измиват всички блажни съдове с гореща вода. Перат и чистят вкъщи като събраната смет изхвърлят на улицата, за да изхвърлят бълхите от дома. Този ден се готви ядене за цялата седмица, поради забраната да се готви през останалите дни. Някъде не палят огън, не готвят, не месят, за да няма суша и мана през лятото. Денят се нарича още Кукеровден (вж. КУКЕРСКИ ИГРИ), а също ­ рогач-понеделник по названието на устройваната карнавална група рогач. На този ден в Изт. Б-я и Добруджа за предпазване от бяс се люлеят кучета или пък се гонят с привързани на опашката тенекии. Затова денят е познат и под името песи понеделник. Вторникът, наричан лош, чер, сух, глух, усовски вторник, се смята за най-лошия от всички вторници през годината. Според нар. вяра той се тачи за предпазване от суша, от глухота и от прострелване. Лудата сряда се празнува за предпазване от лудост. В Изт. Б-я тя се нарича още тримарна сряда, защото бележи края на строгия тридневен пост, спазван строго от моми, годеници и възрастни жени. След като се комкат в църква, те канят по домовете си близки родственици на постна трапеза. На въртоглав четвъртък, въртолома, се спазват редица забрани за предпазване на хората и домашните животни от шемет и световъртеж. Жените не навиват прежда, не мотаят с мотовилка, не въртят чекрък. Раздават обреден хляб, който преди това е прекаден. Част от него слагат на животните, а др. част запазват, за да лекуват виене на свят през годината. Тодоровата събота е посветена на конете.