Синева

сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд
сякаш пролет и есен ,и зима
твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпа синя

нека жалена тъжна шега 
като яребица се заобажда
и една ароматна тъга
почна лекичко да те възражда

аз се спрях,аз се спрях
и затворих очи вероятно да те преживея
а душата виновно мълчи
само сянката мина през нея

само вятъра вятъра вейна едва
пиле някакво изписука
ах каква, каква синева синева
сме забравили някога тука....

синеваааа
синевааааа
оооооо
синеваааа

синевааааааааааа
синеваааааааааа
ооооооооо
синевааааа

още бягам измамно
моят свят като приказка е неизживяна
и с една синева
пролетта неочаквана е
пълна с измама
и връщане нямаааа

ооооо
синевааааааааа