Вик

 Бл.Димитрова

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

* * *
Горещи сълзи се стичат,
зверски много боли,
и объркани мисли в мен се скитат,
в душата ми силно вали..
Пепел от самота и страх -
това съм аз сега,
пепел от греховен прах,
и безпътна вървя сама..

Апатия

Наоколо е тъмнина,
а ти седиш замислен в тишината.
Извън душата има светлина,
но ти избираш самотата.

Седиш, броиш минутите и чакаш
нещо да се случи, да те спре.
Да те издърпа вън от бездната, да те разтърси
и да ти каже, че така не е добре.

Желаеш някой да покаже, че му пука.
Да разбереш, че той държи на теб.
А не да гледаш хората, умиращи от скука
и борещи се, кой да каже глупост по-напред.

Ти чувстваш, отвратен си,
не ти се мисли вече. Нито миг!
Опитваш да забравиш... да не гледаш
и да не чуваш нищо, ничий вик.

Седиш на стола в празната си стая.
Вратата е заключена, прозорците ги няма
и всичко тъне в тишина...
Единствената крушка на тавана
не свети вече втори ден, наоколо е тъмнина.

Самичък с мислите си няма как да се спасиш.
Ще трябва нещо да измислиш, някак си да го решиш.
А как да стане нямаш и представа.
"Ще видим", казваш, но... не става... 

Живот

В затвор на собствения дом,
подвластен сам на своята душа,
обречен на мълчание от думите,
си сам-самичък на света.

Вървиш по пътя, който някой е избрал за теб,
по стъпките, които някой е белязал.
Нещастен, глупав, изморен,
подвластен на любов или омраза.

В главата ти се блъскат хиляди въпроси.
Разкъсван от съмнения не знаеш как да продължиш.
Желаеш да си нещо, но какво си...?
Не казва никой, значи трябва, продължаваш да търпиш...

* * *

web

Остави ме най-после сама!
Цял ден вървиш след мене -
Когато мълча и когато говоря,
По улицата и у дома,
От мига на събуждането
До мига на съня…
Усещам те, без да те виждам.
Знам какво ми казваш,
Макар че не чувам гласа ти.
Ще избягам от теб!
- Да остана най-после сама -
Без твоите ръце в ръцете ми,
Без твоите очи в очите ми,
Без твоята душа - в моята;
Тогава ще си поема дъх,
Ще спусна клепачи -
Да си почина най-сетне от теб,
Дето цял ден вървиш по петите ми...
А когато отворя очи,
Най-напред ще попитам:
"Къде си?
Не ме оставяй сама!"