Решени да разпуснем в АРЕНА, както винаги в последния момент, хукнахме към киното. Минаваше 10 вечерта, филмът беше започнал, но ние не се отказахме, дори да изпуснем 5-10 минути от него.
Да научиш историята на Коко Шанел, какво по-голямо предизвикателство от това. Все пак, хората филм са посветили на звездата.
Пред АРЕНА се организирахме за да не губим време - единия да паркира колата, приятелката ми да вземе билети, аз - кока-кола.
Най-после в залата...
Първото което ми направи впечатление беше - че в залата имаше само една влюбена двойка. Сигурно е заради късния час - помислих си докато сядах.
След 5 минути, вече ззнаех причината...

За филма:
този филм не го препоръчвам и на най-злия си враг, ако му липсва търпение да го изтърпи и изгледа докрай.
първо - липсва детството на Коко. Само се загатва че на 9 години е живяла в мизерия.
През цялото време ти се набива в главата, как Коко пее в една кръчма песничка за кученцето Коко, а през деня е шивачка.
Как намира начин да избяга от тази мизерия, като отива и нахално се настанява в замъка на любовника си. Как търпи той да я третира като играчка, да я показва на приятелите си и тя да им пее песничката за кученцето.
Разбира както във всяка история, и тук има любов. Коко намира принца намечтите си. Както във всяка история, има и ревност. Любовника й се досеща какво става, и я ревнува.
Както във всяка история - любовта завършва трагично. Принцът на мечтите умира, когато най-малко очакваш.
Както във всяка история - накрая постигаш целта си.
В филма не се показва подробно как Коко от певицата в кръчмаата, се превръща в звездата в модната индустрия. Накратко се споменава как започва да шие шапки за бившата любовница на владетеля на замъка и на приятелките й. И когато принцът умря, се показа първото й модно ревю.
И това е за историята на Коко...
Повтарящо се действие, нищо ново и интересно, нищо не се случва. Няма емоции, няма екшън....
За Артистите:
относно визия - грозни и скучни. И принца, и любовника, и главната героиня. И, зле облечени.