Това е приказката за Рита – младо женско куче, което посредством неволята се озовало на улицата – бременно и изоставено, в квартал, който не познава и в който нито животните, нито хората били благосклонни към нея….


Рита скитала немила-недрага от сутрин до вечер, търсейки свое малко местенце, където да не бъде ритана и налагана с пръчки от хората и хапана от други кучета, пазещи своята територия и където да може да роди своите кученца…
Накрая открила – двора на едно запустяло лятно заведение за бързо хранене, което хората били превърнали в своего рода бунище – там тя най-накрая успяла да намери миг спокойствие и там върху битовите и хранителни отпадъци, насред изгнили автомобилни гуми и празни бирени бутилки – тя вдъхнала живот на три мали пухени кълбца…. Но мъките й неприключили с това, хората от намиращият се в близост блок, досега безучастни към боклука в това мизерно запустяло място и пиянските оргии на наркомани и подобни, случващи се там доскоро, сега като по чудо били прогледнали и почнали и да чуват дори и ей така – видели кучката и чули писукането на кученцата, това много смутило „хармоничния“ им живот – и те решили да вземат мерки – един ден, докато Рита обикаляла да търси храна, те натоварили малките й в кашон – и хоп – оставили ги при кофите за боклук.
Но майката открила малките и инстинктът й проговорил, че не бива да ги връща там. За това Рита пренесла кученцата си едно по едно зад един трафопост, в сравнение с който запустялото заведение било, като райско кътче. Там Рита започнала да се бори за своето и оцеляването на кученцата си.
Но нещеш ли един ден, когато Рита се прибрала, при малките си, заварила там освен тях един кашон с пет писукащи, съвсем малки и безпомощни котенца. Децата от блока ги намерили до контейнера, където неотдавна възрастните били захвърлили собствените й кученца….
Майчиното й сърце не издържало на жалното мяучене и инстинктът й я накарал да оближе котенцата едно по едно – макар и нечовек, кучката постъпила по най-хуманния начин, който за жалост е чужд на много човеци – осиновила сиротните душици и макар че млякото в гръдта й не било достатъчно дори за нейните собствени деца – тя започнала да кърми заедно с кученцата си – и малките котенца…
Случило се така, че един път злонамерени хора минали зад трафопоста и се опитали да вземат кученцата и котенцата на Рита. За тези хора няма да разказвам, само ще спомена, че там са добре известни с жестокостта си към животните и с това, че не едно са погубили…
За щастие тогава тя била наблизо и когато чула скимтенето на кученцата си дотичала бързо – опитала се със зъби и нокти да защити децата си и малките котенца, успяла да ухапе по ръката единият мъж, който държал кашона с котенцата. Макар че мъжът изпуснал кашона, другите двама започнали да налагат Рита с дървен прът, така успели да я пречупят и да отведат едното от кутретата й….
Въпреки че Рита лежала пребита, тя продължила да кърми двете останали й кученца и котенцата…
За жалост времето се променило, ставало все по-студено и една сутрин, децата, които ходели зад трафопоста, за да дават храна на Рита, открили премръзналото трупче на едно от котенцата, а очите на Рита били по-тъжни от всякога – тя не могла с нищо да предотврати това, само ближела безжизненото телце и скимтяла тихо…
Намерил се добър човек, който приютил котенцата и им дал шанс за ново начало, спасявайки ги от мъчителната смърт от премръзване…
Но Рита и кученцата й останали навън, хората от блока узнали, къде се крие кучката и отново опитали да унищожат нея и кученцата й.
За това тя отново поела по дългия път на бегълка, местейки се от блок на блок, от проблеми на проблеми. Неведнъж била нападана от стопанствени кучета, защото собствениците им изпитвали непреодолимото желание и удоволствие да гледат как питомците им ръфат свръхслабата и безпомощна Рита…Други пък се опитали да удушат с голи ръце кученцата й, трети крояли планове как да ги тровят…..
Но имало и добри хора – собственици на кучета и не само, които подавали къшейче хляб, приютявали я за кратко във входове или безистени, но тази добрина не била достатъчна, за да спаси кученцата й, които така си изтлели и накрая просто угаснали…
А Рита била все така добра и доверчива, никога не посегнала да ухапе човешките ръце, които посягали да я бият….Сега, когато ги нямало вече кученцата, които да защитава и за които да се бори – тя се бе оставила изцяло и безропотно на човешката милост и жестокост…
Дните отминавали и с настъпването на студа, здравето й се влошавало все повече….
Намерила се обаче отново приятелска ръка и добро човешко сърце – помогнали на Рита, излекували я, кастрирали я, за да няма повече нещастни кученца и я приютили…


Рита не можела да повярва, че всичкото това щастие се случва на нея! Тя била толкова благодарна и благородна! Предаността й изгряла в целия си блясък! В бедното й сърчице било заложено – да обича хората, да им бъде приятел!
За жалост щастието на Рита е много крехко, хората, които й дадоха шанс не могат да я задържат – тя е там само временно. Налага се, хората, при които е сега бързо да намерят дом за Рита, дори да е пак временен – само за месец или два, защото ако не намерят временен дом за Рита – обстоятелствата ги принуждават отново да я върнат на улицата, от където е взета.
Здравословното състояние на кучето е деликатно, тя е напълно излекувана, но студът през зимата, ако живее по улиците – с повече от оскъдна храна и без подслон – може отново да я повали и този път да е фатално….
За това призовавам – моля, помогнете на Рита да оцелее през зимата, тя ще се отплати с вярната си предеаност и огромното си добро сърце! А ние ще търсим усилено през това време и вярвам, че ще намерим постоянен дом за тази красавица! Просто Рита се нуждае пт време, през което това да се случи, а отиде ли отново на улицата – няма да разполага с такова, не и след последния голям студ…


Елица Георгиева 31 г. София