Обичаш ли ме още?
Вземи това [зареждане на питолет]
Готова ли си? 1...2...3! [2 изстрела]

Припев:
Отритна ме напълно,
но това само ме кара още повече да искам да се върна при теб.
Казваш, че ме мразиш, а аз просто те обичам още повече.
Не ме искаш, а аз прсто те искам още повече.
Купувам ти цветя, а ти ги запращаш по мен.
Знам, че е тъжно, но това ме прави щастлив.
Ти ме удари, а това ме насърчава още повече,
защото те обичам и те обичам все повече и повече.


Всичко това е откачено, но кой би могъл да предположи,
че и ние ще правим същите глупости?
Твърдим, че го правим заради нашето дете, но не е така.
Правим го заради себе си, това е само страст,
понеже нито единият от нас не се доверява на другия.
Чукаме се до пълно изтощение,
тогава започваме да се ругаем един друг. Вън!
Знаем, за какво става въпрос.
Крещя, докато те изхвърлям от къщата,
ти също ме гониш.
Тръшвам те на кушетката,
удрям те по устата.
Бой с юмруци, докато не се разберем.
После следват извиненията,
смях, болка... това е лудост.
Връщаме се отново в същия епизод
и макар че е тъжно, е истина,
че когат лежа до теб
нищо и никой друг нямат значение.

Припев:


Мразиш ли ме заради това, че аз те мразя?
Добре, защото ти си така шибано красива, когато си ядосана.
Това ме кара да искам да те хвана,
да те тръшна на леглото
и да те чукам все едно не те познавам.
Ти се чукаш с други, аз също.
Ти си уличница, но и аз съм същият, аз съм глупак.
И двамата сме еднакво лоши,
но нито единият от нас не иска да го признае,
понеже ще трябва да се покори пред другия.
Тъй че забрави,
можем да се обвиняваме взаимно, хората клюкарстват,
но няма да имат доказателства,
докато не дойдат на наше място.
Става въпрос за мен и теб. Всяко хлапе може да каже
"Тя ми се натиска",
но в известна степен ти ми вярваш,
понеже в действителност,
ако ти не го беше направила, аз щях да го пребия.
Да, бих, защото, мамка му, сексът е адски добър.
Ако бях избягал, при кого бих отишъл?
Кой би бил толкова нежен и топъл?
В действителност и двамата споделяме тези окови.
Ти си единствената,
която мога да чукам без презерватив.






Така и не можах да разбера.
Така е, защото не се и опитвам.
Още откакто бях млад, докато и двамата не умрем.
Глупаво е, но защо трябва да се опитваме?
Тъпо е,
че трябва винаги да се наричаме с какви ли не имена.
Единият се подиграва,
докато другият се моли.
Лъжем себе си,
че това е красиво,
понеже наистина се обичаме.
Така е, понеже винаги водим борба
и всичко, което правим, е да се блъскаме един друг.
Така е всяка шибана нощ
и е ясно, че това няма да се промени.
Това е порсто потисната ярсот,
която таим и двамата.
И двамата се държим високомерно спрямо околните,
такива сме си.
Другите са си други.
Проблемът е, че нито единият не иска да помогне.
Това е дива страст и тя не може да бъде контролирана.
В семейството ни цари безпорядък,
намесена е и една бавачка.
Боли, понеже парчетата в пъзела не съвпадат
и всеки, който си мисли, че ни познва се заблуждава.
Вероятно са се опитвали да го сторят
чрез всяка песен, всеки текст, всяка рима.
Чрез всяко hoopla и whoopdy whoop.
Не искам да бъда правен на глупак.
И ако това е истинската любов,
не би искала да направиш това,
което направи последния път.
Не би искала да заключиш,
понеже този път,
ще ти кажа,
че ако го направиш отново, ще ти е*а майката.
Няма значение...



Какво казваш? Какво правиш?
Ще те преследвам, докато те хвана.
Няма значение къде ще избягаш, аз ще бъда там,
точно зад теб, в твоите кошмари.
Това е за всички цветя и бонбони,
за всеки път, когато си ги запращала по мен...
Казваше, че ме мразиш - ще ме намразиш още повече,
когато разбереш, че не можеш да ми избягаш, курво!

Припев