В този ден...

кога ли ще е този ден...

когато ще кажа добър ден, слънце.

какъв ще бъде този ден след години? : 
изпълнен с безразличие, и с ледена тишина...
с безмълвния въпрос - коя беше ти... отдавна те забравих

а думите ще напират в мене... думите, които ще искат да кажат колко нощи лекувах ранената си душа, със спомени за угасналото слънце... със спомените за отминалите дни със слънцето... 
а колко хора я раняваха, разкъсваха я - грабейки парченца от нея, сякаш им принадлежи... сякаш не им трябват, но да ги имат като част от колекцията си от разбити сърца... не беше един, не бяха двама, а бяха трима... как ли се живее разкъсана 3 пъти душа


дали ще бъдат рабрани тези думи... 
кога пък е било разбрано нещо казано от мене...
само слънцето в онези дни, разбираше какво чувствам... единствено с него, имах смелостта да извадя чувствата си на показ, да покажа душата си като пране на простора...
но слънцето не разбираше само защо го наричам слънце...
все още не мога да намеря думите за да обясня мислите си и чувствата, които се съдържат в едничката думичка "слънце". 
те са само мои... 

......

а може би този ден ще бъде изпълнен с усмивка и топлина...
колко дни след него ще са нужни за да съживят пропилените години след онези дни...
колко дни ще са нужни за да изтрия болката, натрупана от годините след дните със слънцето

....

дали бе измамна любов, както ме убеждава човека, който е рамо до рамо с мене още преди да открия слънцето...
как мога да разбера... когато сърцето още трепка при спомените за отминалите дни... когато мислите ми го търсеха, като не беше пред очите ми... и пиех от болка и от тъга, че го няма...

а след тази любов, която не бе измамна за мене...
имаше 3, които бяха до болка измамни, изпълнени с лицемерие и използване на личността ми.  и ми трябваше доста месеци и години, за да го проумея и преживея болката от истината... и доста приключения, които костваха цената на доверие, цената на бягство в чужбина, цената на много компромиси и много лишения... цената на загубено приятелство, но намерено отново - и това няколко пъти...

докато мислите за тези 3ма след слънцето ми носят само болка и тъга, мислите за него ми носят топлина и бягство от самотата на дните ми сега...


 http://www.vbox7.com/play:676763ee 
/ето клипчето, което породи тези мисли/

ако цената да върна единственото слънце в дните ми,  е единствено само пари... ще я платя...


/искам те,как искам да си тук...
не спира да боли...
живота ми това си ти...
да дишам мога само с теб/


* * *позволих си 15тина минутки на "искрено и лично", в мой вариант... 
коментари са излишни - моля спестете ги... 
никога не съм превръщала блога си в личен дневник...
е правя го за първи път....