Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2009 01:29 - поезия Павел Матев
Автор: thedarkangel1977 Категория: Музика   
Прочетен: 1525 Коментари: 0 Гласове:
0



Синева
Ти отмина...
Сякаш сън,
сякаш сняг,
сякаш дъжд,
сякаш пролет
и есен,
и зима...

Твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпичка синя.

Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга
почна лекичко
да те възражда.

Аз се спрях.
И затворих очи.
Вероятно да те преживея...
А душата виновно мълчи.
Само сянката мина през нея.

Само вятъра вейна едва.
Пиле някакво изписука...

Ах, каква,
ах, каква синева
сме забравили някога тука.



Любов - магическа реалност


Любов - магическа реалност,
неоскърбени светове,
в които жадно и нормално
сърцето-чудо ни зове.

То търси истина и милост
и в синкавия полуздрач
се смесват най-необяснимо
очакван смях с нечакан плач.

И веят в тръпните дървета
нехайни, неми ветрове.
А в странен климат
по полето
цъфтят заветни цветове.

Най-често във предсънно време
дъжд люляков ще зароси.
Там чуваш честни обяснения
и още вярваш на сълзи.

И накипяла правда има
във жеста, в трепета, в гласа:
или отчаян ще заминеш,
или ще вършиш чудеса. 

Отвори ми...
... Нося тишина.
Зная тайни притчи за жените.
Погледни ме само във очите,
за да видя малко светлина.

За да ме прегърне синева,
и чрез съхранената надежда
нека да остане без слова
гонената от живота нежност.

Нека във мълчание кипят
жестове, пространства и неволи.
Надживели и любов, и пролет,
птиците мълчат през есента. 

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

Люлякови нощи


Още има люлякови нощи -
невиждащи очи в притулен час.
Още има люлякови нощи -
безумия от закъсняла страст.

Минути непонятни и крилати,
нетърпеливи жестове, слова,
които ме спасяват без остатък
от вечната, от вечната мълва.


И ето я пределната отплата -
един акорд от сложен послеслов.
И доловили тоя звук сърцата
умират разрушени от любов





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: thedarkangel1977
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2853658
Постинги: 1340
Коментари: 1270
Гласове: 2924
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031