Кой е най-бързият начин за придвижване из столицата? Метрото, показа категорично експеримент, който “24 часа” направи вчера - деня, в който заработи целият метродиаметър на подземната железница.

5-има репортери “стартираха” от една и съща точка - последната спирка на метрото в Младост, и финишираха до първата в Обеля, но качени върху различни “колела”. Единият журналист тръгна с личния си автомобил, вторият с такси, третият взе автобус, четвъртият - маршрутка. Победи петият, който беше по релси - в метрото.

14-те спирки от Младост до Обеля той взе за рекордните 28 минути и 3 секунди. 125 минути отне пропътуването на разстоянието с автобус, като в отчета тук е включено и чакането на рейса по спирките.

Ето как протече “курсът” на победителя в надпреварата - пътуващия с метро (тук впечатленията на репортера са вече в първо лице единствено число - б.р.): Тръгнах от метростанция 1 в Младост към Обеля в 8,29.

Купих си билет от 1 лев. За мое учудване на гишето нямаше опашка. Влизах за първи път и бях приятно изненадан от това, че е много чисто, светло и топло. Ориентирах се лесно с влизането в станцията. Влакчето вече бе на спирката, така че не се наложи да чакам. Качих се още в първия вагон - оказа се полупразен. Това леко ме учуди, тъй като беше пиков час за пътуване към работа. Може би хората все още не знаеха, че метрото вече върви по целия си маршрут, тъй като откриването ще е в 11 ч утре (днес - б.р.). Очевидно не знаеха и че от спирката, на която утре премиерът Бойко Борисов ще пререже лентата - тази на СУ “Св. Кл. Охридски”, цял ден днес (вчера - б.р.) се пътува без пари.

Седнах спокойно, около мен нямаше никого. Преброих и седалките във вагона - общо 54, разделени на двете страни на помещението и обособени по три в редичка. Седях сам на една такава тройка.

Всичко на всичко във вагона пътуваха по 15-22-ма човека между различните станции. Пътуването мина неусетно. Преди всяка спирка чувах как съобщават името й - още едно улеснение.

В 8,59 ч слязох на метростанция “Обеля”. И тя бе пуста като тази в Младост независимо от пиковия час. И тук указанията са толкова подробни, че дори да попадаш за първи път, няма как да се объркаш.

Докато чаках колегите, тръгнали с други превозни средства, се поразходих. Проучих къде е автобусната спирка, къде има стоянка за таксита и къде може да се паркира. Установих, че до метростанция “Обеля” спират трамвай 17, тръгващ от Борово, и автобус 150, който идва дотук от Централна гара.

От вчера софийското метро е дълго 18 км и има 14 станции. С връзването на спирките от Младост до Люлин и Обеля се довърши т.нар. първи диаметър на подземната железница.

До 2012 г. той ще получи още едно разширение - две нови станции от Младост до експоцентъра на “Цариградско шосе”. Освен удобството и в час пик да стигаш от единия край на София до другия от общината прогнозират и друго предимство - с пускането на целия диаметър наземният трафик се облекчава с 14 процента.

КРИСТИНА КРЪСТЕВА, ПАРСЕХ ШУБАРАЛЯН

12,33 лв. и 9 мин след влакчето

В 8,25 ч зъзна на улицата, защото таксита няма. Намирам се в “Младост 1” на последната спирка на метрото, ръми и за септемврийски ден си е доста студено. Отдалеч се вижда, че всяко такси, което минава по булеварда, свети червено. Чакам вече 12 мин и решавам да се изместя от другата страна на улицата. За мое щастие пристига дългоочакваното свободно такси и се качвам.

За разлика от друг път шофьорът не ме посреща с облак от цигарен дим и радио “Веселина”, пуснато на макс. Напротив - колата е чиста, всичко е изрядно подредено и мирише добре. Тръгваме точно в 8,37 с начална тарифа от 60 ст. и 59 ст. за км.

Потегляме и на изхода от “Младост” шофьорът ме пита откъде да минем - през “Сточна гара” или през бул. “Цариградско шосе”. Не мога да преценя разстоянието и казвам: “Много бързам, моля да минете по най-краткия път!” В отговор получавам: “Аз ако знаех кой е най-краткият, нямаше да те питам тебе!”

Вече ми е минало желанието да разговарям с шофьора и се заслушвам в радиото. Приятно е да пътуваш сутрин сам и да слушаш хубава музика, а не да се буташ в градския транспорт като сардела. Е, разбира се и цената е приятна.

Пътуваме по “Цариградско шосе” и шофьорът започва да се възмущава от изпреварващия ни камион. Ругае и се пита кой ли им е разрешил на “тези” да минават оттук. Единственото задръстване, което ни хваща, е на “Орлов мост” в 8,43 ч. Опашката от коли се вие още от БТА. Чакаме 6 мин и отново потегляме.

Тръгваме по жълтите павета и изненадващо на светофара на ЦУМ няма задръстване. Минаваме бързо, а пътят от центъра до “Обеля” в 9 ч в понеделник сутрин се оказва лесен. Няма почти никакво движение. В платното се ширят само две-три коли. Пристигаме пред метростанция “Обеля” в 9,14. Пътували сме общо 37 мин. Броячът в таксито сочи 12,33 лв. Давам 20 лв. и шофьорът ми връща 7,50 без касова бележка.

ГАЛЕНА ГЮРЧЕВА

50 минути с кола, ако спазваш ограниченията

8,25 ч - малко преди началото на работния ден в столицата. Задръстването в Младост придобива обичайния си вид. Десет минути по-късно сме точно до първата станция на метрото на бул. “Андрей Сахаров”.

С кола потегляме в посока бул. “Г. М. Димитров”. На кръстовището попадаме в бавно и лепкаво задръстване. След 10 мин продължаваме към “Драган Цанков”.

В 8.45 ч минаваме покрай сградата на БНР. Минута по-късно сме на кръстовището с бул. “Евлоги Георгиев”. Предпочитаме незадръстената част в посока НДК. Към “Цариградско шосе” е прекалено натоварено.

Само три минути по-късно сме под Моста на влюбените, движейки се към бул. “Пенчо Славейков”. Трафик тук на практика няма, въпреки пиковия час. Две минути по-късно сме на кръстовището с ул. “Св. Георги Софийски”.

След десния завой към “Константин Величков” колите изчезват. Така е и по бул. “Вардар”. Задръстване няма и по ул. “Божурище” към моста под бул. “Сливница”.

След два десни завоя сме вече на моста над Захарна фабрика. Това става в 9,12 ч.

В 9,20 ч минаваме покрай магазин “Практикер” на ул. “Обелско шосе”. В 9,22 ч стигаме последната станция на метрото в Обеля.

АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ

С маршрутка е бързо, но ако дойде навреме

Пускането на метрото от столичния квартал Обеля до Младост е ударило най-много маршрутките. А досега точно на тях им се носеше славата на най-бързите превозни средства в столицата. Причината за края на живота на маршрутките е, че подземната железница вози три пъти по-бързо, по-евтина е, а и вътре все още е лъскаво.

В 8,27 ч съм на първата спирка на метрото в Младост 1. Питам възрастна дама кой номер маршрутка да хвана, за да стигна до Обеля. “Оттук минава само номер 4, но трябва да се прекачвате. Хванете си метрото. За нула време ще сте там”, отговори ми тя.

След 11 минути дойде четворката. Слязох пред ЦУМ в 9,03 ч. Именно там трябва да се прехвърля на номер 2, за да стигна последната спирка на метрото в Обеля. След 31 минути чакане, когато са минали 15 други маршрутки с номера 4, 8, 9, 36 и 42, най-накрая се качвам на двойката. По принцип тя минавала на 20 минути. Бяхме трима пътници. След Централна автогара останах сама. “Има слухове, че след 15 септември ще закрият и тази линия”, започна разговора шофьорът. “Свикнаха да им носим по 2000 лева оборот на ден. Сега 500 им се виждат малко. Всичко е мафия.” Човекът се притесняваше как ще изхранва семейството си, ако остане без работа.

Точно в 9,59 часа бях пред метростанцията в Обеля - шофьорът ми пожела приятен ден и ми поръча да стискам палци, за да не закрият двойката.

Равносметката ми е час и 32 минути, от които 50 минути в пътуване и 42 в чакане. Удоволствието струва 3 лева (1,50 лева е билетът).

Едва ли явлението маршрутки в София ще изчезне. Но за да преборят конкуренцията, трябва поне да намалят цената на билетчето.

СИЛВИЯ ЖЕКОВА

С автобус е най-гадно

Няма директен превоз от Младост до Обеля. Така че първо ще се возим в автобус 313 до Централна гара, а оттам - рейс 150.

Жената, която продава билети за метрото, вече ни е обяснила как да се ориентираме. Излизаме от подлеза и виждаме как автобус 313 ни подминава. Малшанс - ще чакаме. Опитваме се да разберем дали сме на правилното място, но на металната рамка липсва каквото и да е упътване или разписание. След 15 минути се качваме, часът е 8,50.

Оказва се, че сме сбъркали посоката. “Следващата е последната спирка от маршрута”, казва единственият останал пътник.

Малко попремръзнали, се отправяме към спирката отсреща. Разписание и табели отново няма.

Хващаме следващия 313 точно в 9. Автобусът е чист, сравнително нов, дори не мирише лошо. Придвижваме се бързо, все още не са почнали големите задръствания. Дори и след румънското посолство човек може да намери свободно място.

По-малко от 40 минути са минали, а вече сме на Централна гара. За автобус 150 трябва да минем от другата страна на бул. “Христо Ботев”.

Пресичаме малко рисковано, няма светофар за пешеходци, а за подлеза няма време. По разписание автобусът трябва да дойде в 9,52 ч - движи се на 24 минути. Ще трябва да почакаме четвърт час, а вече сме премръзнали. Прогнозата за днес се сбъдва и София е неочаквано студена. За 5 лв. от магазина на ъгъла се обзавеждам с жилетка и пътешествието продължава.

Автобус 150 заковава точно в 9,52 ч пред нас по разписание. Слизат доста пътници, но и вътре има хора. Намираме си свободни места. В турското возило с марка “Кобра” е комфортно - чисто е и дори топло. Правим малка обиколка на улиците по Надежда и Обеля и в 10,30 ч сме до последната метростанция в Обеля.

ЦВЕТЕЛИНА ШЕНЕВА
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=223164