Понякога съм толкова добра
че цялата изтръпвам и боли ме
протягам към някого ръка
и тихо шепна неговото име

Понякога съм толкова добра
че от очите ми потича сълза
и като ранено куче вия от тъга
и към ъгълче на моята душа пълзя

Понякога огрявам като слънце
и грее усмивка на лицето
тогава в мен детето аз събуждам
и всички болки от душата си пропъждам....

Понякога съм като облак буреносен
и стрелям със светкавици слова
дори понякога блъскам, и крещя
както вятър вие във дъжда...
а после останала сама
тихо изплаквам остатъците от гнева.
Понякога в тишината, вия без глас...
Понякога в тъмнината, плача криейки сълзите си
Понякога затварям се зад ледена стена
и  с никого не искам да говоря...

Понякога си останала сама
мечтая си че съм куче или котка
Че ме галят с нежни ръце
че заспивам до топло лице
че ме хранят като дете...

Понякога ...
И винаги...