Единодушните снимки на другия ден щяха да са добра метафора за близкото бъдеще, такова каквото си го представят в БСП.

Невъзможно? Дори по българските демократични стандарти за невъзможни или поне недопустими се смятаха и други неща.

Приемаше се, че изборните правила не бива да се сменят радикално в последния момент. Но изненадващо само три месеца преди изборите БСП и ДПС се споразумяха да играят за по-висока бариера за влизане в следващия парламент. Така признаха, че са готови служебно да дисквалифицират политическите си противници със същата лекота, с която министрите им описват обществените поръчки като за точно определен кандидат.

Смяташе се също, че медиите като цяло трябва да са независими от властта, за да реагират, когато тя злоупотребява с доверието на гражданите. Но през седмицата правителството прие предложената сделка и вече е в официално съдружие с издателя на един куп вестници, представляващи близо 1/3 от всекидневния тираж. Освен демонстрация на безконтролност и несъобразяване с очевиден конфликт на интереси решението е груба намеса на вестникарския пазар, нелоялна подкрепа от държавата за един от участниците в него, който на всичкото отгоре дори не е подписал етичния кодекс на българските медии...

Атаките с боклука, "прихващането" на медиите и елиминирането на потенциалните партньори на ГЕРБ в бъдещия парламент изглеждат като елементи от един и същ план - БСП да се окаже незаобиколима при съставянето на следващо правителство. Проблемът не е в целта, а в чувството за безнаказаност, с което сегашната власт атакува основни демократични принципи. Почти 20 години след Кръглата маса и посочването на тези принципи като единствен избор пред България играта с тях изглежда зловещо лесна.

Без принципи

Ако има добра новина в решението на кабинета "Станишев" внезапно да обяви ситуация на криза и да състави цял антибоклучен щаб с ресурса на няколко министерства, тя е че в София най-накрая ще падне голямо метене. Лошите новини са поне две:

- във финансирането на хигиенната кампания ще потънат пари на данъкоплатците от цялата страна, не просто вноските на софиянци

- макар и на пръв поглед благородно, включването на правителството като "помощник" с боклука точно в този момент е прозрачно политическо действие срещу Борисов, което трябва да подчертае неспособността му да се справя сам с елементарни дейности.

Точно така прочетоха и жителите на София развитията от последните дни. Според експресно проучване на "Алфа рисърч" 80% от тях определят хода на правителството като предизборна кампания. Всъщност става въпрос за обикновена злоупотреба с властта на държавата и нейните институции. Плоска имитация на работа, която има за цел да ни покаже, че ужким Бойко Борисов не се справя с боклука, за разлика от компетентното правителствот на БСП, ДПС и НДСВ.

Правилото, че този, който е на власт, не бива да я използва, за да печели предимства в избори, изглежда, е първата отдавна забравена демократична постановка. Престъпването й даже се е превърнало в норма от много правителства насам. Най-елементарните примери са онези с министрите, които обикалят за предизборна агитация със служебните си автомобили. Много по-вредни са практиките скрито да се финансират управляващите партии с пари на държавни предприятия. Историята помни и официални злоупотреби като кампанията "за повишаване на избирателната активност", която в края на предния мандат НДСВ проведе с пари от бюджета, защото се смяташе, че високата активност работи за нея.

На тези избори ще видим всичко от горното и кампанията с боклука сега е само началото. За голяма изненада, вместо да атакува решението на правителството, кметът Бойко Борисов необичайно за него се укроти и каза "благодаря".

Без избор

Ако обществената чувствителност към харченето на публични средства за политически кампании е напълно притъпена, смяташе се, че тя все още е висока към по-крайни "престъпления" към демокрацията, каквото е рязката промяна в правилата на играта точно преди изборите.

По тази причина преди седмица не звучеше сериозно предложението на Яне Янев да остане 4-процентната бариера за влизане в парламента на отделни партии, но тази за коалиции да се качи до 8% (и с още по един процент за всяка следваща формация в обединението).

Както често става с Яне Янев напоследък, някой подозрително казва Б, още преди той да е довършил А. В сряда при обсъждането на предизборните закони в създадената за целта временна комисия депутатите на БСП и ДПС единодушно го подкрепиха.

Ако решението бъде потвърдено в залата тази седмица, това вероятно ще дисквалифицира част от претендентите за следващия парламент. Три месеца преди изборите времето за приспособяване на променените правила и за съдебни пререгистрации е недостатъчно.

Най-знаковата жертва на новия праг може да се окаже коалицията СДС - ДСБ. Повечето социологически проучвания показват, че ако бариерата от 4% се запази, наскоро обединилите се десни имат голям шанс да влязат в парламента и да допълнят мнозинството на ГЕРБ. Такъв сценарий далеч не е сигурен при праг от 8%, а присъединяването на още партии към синята коалиция - примерно земеделците на Мозер или "Новото време" - би внасяло все повече хазартност.

За избирателите, които търсят алтернатива на сегашното управление, но не я виждат в Бойко Борисов изборът ще е труден, защото вероятността гласовете им да пропаднат става сериозна. Част от тези, които, според различни политолози няма да рискуват, ще подкрепят ГЕРБ и така ще се свият допълнително шансовете пред дясната коалиция.

Пред подобна трудна ситуация се изправя и третият партньор в управляващата коалиция - НДСВ. Прогнозите за партията на Симеон Сакскобургготски да влезе самостоятелно в парламента и така не бяха добри, но в новата ситуация, дори да намерят атрактивен коалиционен партньор, това няма да им помогне. Освен ако, разбира се, не приемат най-после офертата на ДПС да ходят заедно на избори.

Целта на социалистите е прозрачна - да се разбие алтернативата на сегашното управление. Ако Борисов остане без партньори, с които да излъчи правителство, евентуалната му победа на изборите ще е безсмислена.

Той ще трябва да избере коалиция със Станишев (като се замислим, какво пречи ДПС пак да е там?) или да остане в опозиция. С всичките условности на изчисленията отсега при високата бариера най-вероятните участници в следващия парламент освен ГЕРБ и БСП са още "Атака" и ДПС - в този ред. Така че друг възможен вариант би бил ГЕРБ - "Атака".

Дотук двете управляващи партии направиха каквото можаха, за да обезвредят изборите като демократичен инструмент за промяна. Отхвърлиха най-важното от предложенията на групата неправителствени организации за честни избори - бюлетините да се броят в регионални центрове, вместо на място в секциите, за да не могат купувачите на гласове да контролират резултата.

Инженираха формации и формацийки (тип "Напред"), за да си осигурят евентуални съдружници в новия парламент или пък "троянски коне" ако властта не е тяхна. Бъдещето вероятно ще покаже, че са внедрили подобни "бомби" в ГЕРБ с маниера, с който преди 20 години бившите тайни служби се подредиха в тогавашната демократичната опозиция, за да я рушат успешно отвътре.

(Експертът Тошко Тодоров, който се яви на телевизионния дебат редом до Борисов, а после се оказа агент на ДАНС и беше "изгърмян" лично от Станишев, е само първи пример. Впрочем вината е изцяло на Борисов.)

Най-крайната засега идея - за по-сигурно евентуално дясно управление да бъде блокирано с вдигане на изборната бариера, също има своите аналогии в близката история. Ситуацията напомня 2001 г., когато управлението на ОДС с премиер Иван Костов използва позициите си в съдебната власт, за да блокира кандидатирането на Симеон Сакскобургготски за президент, а после и съдебната регистрация на партията му. Тогава това не помогна.

Без глас

Никога досега обаче не е разиграван толкова мащабен опит за превземане на медиите. Верижните покупки на вестници, които предприе групата около Ирена Кръстева (бившата директорка на тотото, чийто син е заместник на Емел Етем в Министерството на извънредните ситуации от квотата на ДПС), не са част от бизнес проект.

В този проект няма и близка перспектива за печалби, въпреки че по официални документи дотук са вложени над 30 млн. евро. Инвестициите в медиите най-вероятно няма да се окажат и с идеална цел предвид няколкото кампании, в които вестниците на Кръстева вече се впуснаха. "Монитор", "Телеграф", "Експрес", "Политика", регионалният вестник "Борба", телевизията TV7, вестникарската печатница ИПК "Родина" все още не са решаваща част от медийната инфраструктура. Но са сериозна част.

Още по-сериозни изглеждат намеренията за екипирането на групата с национален телевизионен лиценз и най-вероятно достъп до контрола при разпределянето на телевизионното бъдеще - такова, каквото то ще бъде след предстоящата дигитализация.

Целият процес на цифровизация от друга страна позволява да се сключват сделки със сегашните национални канали. Няколко месеца преди изборите техните позиции след преструктурирането на ефира са изцяло зависими от властта.

В тази медийна конструкция БСП и ДПС изглеждат "съдружници" и скоростта, с която през последните седмици се придвижва свързаното законодателство, е впечатляваща. Всъщност подкрепата, с която новата медийна група около Ирена Кръстева се ползва в правителството, стана очевидна в четвъртък, когато кабинетът безпардонно гласува спорната сделка за замяна на имоти срещу строителство на сграда за Националната агенция по приходите.

Тук въпросът дори не е толкова в това дали държавата губи или печели пари от сделката, колкото в недопустимата хипотеза да е съдружник на медийна групировка. Много е показателно какво се случи на министъра на държавната администрация Николай Василев (НДСВ), който си позволи преди седмица публично да се противопостави на сделката.

По някакво съвпадение точно след това от агенцията за сигурност ДАНС се сезираха по сигнали срещу него и беше обявено, че ще бъде проверяван за безстопанственост и длъжностни престъпления. А вестниците на медийната група - съдружник на правителството, като "под ксерокс" разнесоха новината. За управляващите ще е много по-удобно да се впуснат в предизборната кампания, екипирани с ДАНС и медийните остриета на Ирена Кръстева.

Без промяна, но в нова реалност

Сега да си представим, че социологическите проучвания отразяват реалните настроения на избирателите. Близо 50% искат управление, различно от сегашното, и са готови да гласуват за партии извън тройната коалиция. БСП и ДПС заедно имат подкрепата на около една четвърт.

Няма никакви гаранции, че ако промяната наистина се случи, това ще донесе по-добро и прогресивно управление на страната. Досегашният опит е главно на градиращи се разочарования. И, да бъдем честни, нито ГЕРБ, нито десните изглеждат като dream team. Дори в момента, в който се случват всички описани дотук безобразия, опозицията остава неспособна да реагира и е по-ленива дори от гражданското общество.

И все пак е важно да има истинска промяна в управлението. БСП и ДПС вече нямат доверието на избирателите, нито това на чуждите партньори на България. А през последната седмица ясно показаха, че са напълно безконтролни. Че са готови да подменят старите правила. Че искат те да пишат новите.