Прочетен: 1907 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2011 12:35
Думата гражданин има множество значения, основните са – човек живеещ в градско населено място или индивид принадлежащ към определено общество. Тук е важна психическата нагласа, приемането на организацията, обществената активност, а не местоживеенето. Граждани са всички жители на една държава, които приемат общите норми, закони, правила, спазват ги и имат съответните граждански права. Гражданина трябва да притежава образователен ценз, обществено самосъзнание и отговорност. Да поддържа постоянна връзка с другите граждани, да формира искания, протести и общи действия, когато правата му са нарушени. Така се стига и до спонтанното създаване на гражданско общество, участвуващо и контролиращо управлението на държавата.
Смешен парадокс се получава с понятието – селяни. Това са хората живеещи в по-малки населени места – села. Основно са свързани с обработка на земята и скотовъдство. Те са пряко свързани с природата и еволюционното развитие и в повечето случаи живеят по- дълго, в хармония и екологично чисто. Приемат се като по- наивни, неуки хора, полагащи по- тежък, физически и несигурен труд, при по- ниско заплащане. Обикновено резултата от труда им се ограбва от прекупвачи, търговци, близки и роднини. Същевременно нуждата от качествени и евтини селско – стопански продукти расте, започва внос на по- евтини, с ниски мита, което убива родното производство. След ликвидацията на ТКЗС, земите запустяха и чак сега след 22 години, чрез чужди субсидии се правят жалки опити за възстановяване. Разчита се основно на арендатори – „фермери”, обработващи и изкупуващи земята на безценица. Постепенно думата селянин придоби отрицателен смисъл, основно като глупав но работлив, невеж човек. Даже и по селата не се употребява, защото носи този отрицателен смисъл и значение. Кметовете по селата, в обръщение към селяните казват: „ Граждани и гражданки, пазете нашето село чисто...”
Трудния живот и тежкият физически труд е създал и селската психика, която значително се различава от градската. Природата дава, но и взема безнаказано, сигурността е значително по-малка. Трудно може да се забогатее със селски труд, да се спестят пари за образование и дългосрочни инвестиции. Във всички развити страни, той се дотира и подпомага от държавата. Когато това липсва, земята е разпокъсана и неравностойна, когато се обработва по първобитен и неефективен начин, се ражда индивидуализъм, отчаяние и висока религиозност. Селото в най- добрият случай се напуска, търси се друго препитание. Много наши писатели ярко са описали всичко това, как се стига до ненавист и библейско братоубийство за шепа земя. Обикновените, трудолюбиви селяни трудно стигат до истинските причини за техните нещастия .
В годините на „социализъмът”, думата селскостопански се замени с аграрен. От аграрна страна се превърнахме в промишлена, основната част от населението работеше в промишлените предприятия, селата се обезлюдиха, търсеха се пътища и начини за спиране на процеса и ограничаване на миграцията. Гражданският живот, с по- малко физически труд и по- високо заплашане, се оказа значително по- сладък и се предпочита от всички, до ден днешен. Всеки се стреми към по- добра реализация, това е заложено в човешките инстикти.
Когато „демокрацията” пристигна, започна ликвидацията на ТКЗС, промишленост, пазари. Гражданите останаха без работа, но с права да живеят където поискат и да емигрират. Два милиона обучени и кадърни напуснаха България, още един милион се засели в София, никой не се върна по родните места и села. Селския пейзаж особено на по – отдалечените места, стана почти лунен. Градовете останали без промишленост и работни места се превърнаха в села, като част от поминъка на хората се изразява в първобитна обработка на земята от крайградските зони с цел прехранване и оцеляване. Независимо от десетките земеделски съюзи, реално никой не защитава интересите на селяните – „граждани”. Анализирайки произхода на българските „граждани” се оказва, че над 80% са селяни!? Такава е и масовата психика на българина. Резонно възниква въпроса, при тази ситуация възможно ли е създаване на действуващо гражданско общество ? Защо се търсят западни, политически формулировки и обществени модели, несъответстващи на нашата действителност. Каква държава е днес България – аграрна или промишлена !?
Наративният подход в западната и руската...
Наративен подход в училище. Екстернализа...