Девствените плажове по Черно море са като девствените жени у нас - свършиха. Зловещата тъпканица, в която се превръща нашият бряг, вече е екологична и туристическа драма. Многообразието на една природа, която българите откриха през 70-те, днес е бетонен възел, който нито може да бъде разсечен, нито може да бъде украсен.
Стремежът всяко едно място по крайбрежието да заприлича на Слънчев бряг и да предлага конвейерен туризъм просто слага един грозен кофраж през едни от най-красивите плажове и най-мекия пясък, известни на планетата. Тонове туристи и тонове фекалии, изсипани едновременно в морето - това се случва през лятото на 2005-а.
Строителството е заприличало на един щур циганин в бели дрехи сред циганската махала - всяка сграда, хубава сама по себе си, е затънала в крещяща липса на инфраструктура - вече няма място за още една кола и за още един човек. Всичко е клаксони и катастрофи. Пренасянето на града по морето губи изначалния смисъл на идеята за море, интимност, индивидуалност, че и романтика. Всеки комплекс вече си е изградил собствен басейн и туристите дори не припарват до морето - тогава защо същите комплекси не бяха построени в Странджа Сакар, това е въпросът.
По нашето крайбрежие имаше места, които трябваше да бъдат обявени за забранени зони и да се стреля по всяка преминаваща наблизо бетонобъркачка. Созопол вече е двойно по-голям град отпреди и новата част няма нищо общо със онзи Созопол, който помните от картинки в учебник. Село Варвара порочно вече прилича на Девня, Синеморец още се държи, Лозенец вече не е ваканционно селище, а се опитва да заприлича на софийския квартал Лозенец - същите сгради, същите заведения, същите хора, ползващи същите наркотици, както и в столицата. На фона на обетоняването другата ужасна напаст са пластмасовите неща - от столчета до вибратори се продават, и поради евтинията на тази стока тя бързо се превръща в боклук. Що-годе сносен изглежда моделът на Дюни - огромен хотел, но и все още запазени от строежи дюни, които обаче са пълни с боклуци. Албена беше оазис и още е, но ако покрай нея се изградят още оазиси, очарованието на великата морска пустиня отива на кино заедно с оазисите си. Строителите забравят, че морето е и бряг - те се стремят към гледката навътре в морето, в същото време закриват и унищожават прекрасната комбинация между суша и вода - това са луди и алчни хора, които ще забогатеят за няколко години и когато нашето крайбрежие заприлича на лош вариант на испанското, те ще си купят девствен остров и ще живеят като милионери в една скъпа колиба, но сред природата. Защото днес най-скъпото място на морето се очертава да стане последната рибарска хижа над Шабла - защото натуралността е безценна, докато бетонът рано или късно ще се окаже само бетон и нищо друго.
На север вакханалията е на път да унищожи Камен бряг - въпреки че Яйлата е резерват, в момента селото е нападнато от бетонобъркачките - изливат се някакви основи и тъмнокожи хора редят арматура. На първа линия някой е платил доста, за да направи незаконна триетажна къща в стил необакшиш. Гъзарията е голяма, но когато някой направи такъв пробив, след това някой друг плаща повече, за да направи още по-голяма и още по-близо до морето поредна бетонна гадост, която няма да се ползва повече от три месеца в годината, но завинаги унищожава и гледка, и място, и усещане за Камен бряг. Под Калиакра на плажа Болата преди години можехте да срещнете няколко много запалени нудисти - днес е като на "Мария Луиза" и можеш да си купиш хероин.
Никой не казва, че не трябва да се строи. Трябва да има големи комплекси, но трябва да има и места, където можеш да уловиш една риба. Дивото, което зовеше преди време, днес е мъртво и е въпрос на време кога ще замирише. Не говорим даже за архитектурата - криво миниатюрна или гигантски шизофренна, говорим за един парадокс на социализма - социализмът не успя да нанесе за 50 години толкова щети, колкото алчността на неукия капитализъм днес, само за няколко сезона. Някой се опитва да сложи на Черно море униформа, да го унифицира, да експлоатира природния му капацитет, така както се коли златна кокошка. Това е тотална грешка - ако крайбрежието утре се превърне в един цял град, цената му пада, освен това никой няма да може да ни върне природата и онова усещане, заради което се ходеше на море.

Mартин Карбовски