Из дневника на Емел Етем /писан в...

6,28 сутринта - Нещо гръмна. Много важно.Да си гърми.
6.40 сутринта – Пак се гърми. Аман бе, човек не може да си поспи!
7.00 сутринта – Гърми и не спира. Досадно. Къде ми е закона, че да си почета докато ми правят прическата и да си подбера тоалета.
7,30 сутринта – Фризьорката ми е притеснена нещо. Били гръмнали 2000 тона... нещо си там. Дреме ми, нали в моя си закон не го пише.
7.40 сутринта – Сергей ми звънна. Нещо му съборило кафето.Пита, знам ли нещо.От къде да знам пък аз.Не знам, естествено.. И фризьорката нищо не знае.Пита ме мене.Лигла.
8..00 сутринта – Някакъв военен ми звъни, Обяснявам му, че съм на фризьор и да не ме безпокои.А, нач. щаба бил. Не го знам тоя. Абе, проверих си в закона. Никъде не пише какво да правя.Пише, какво да не правя. Уу... тези обувки не съм си ги носила още.
8.15 сутринта – Сергей настоява да ида да видя защо му подскача кафето още. Да иде и да си види сам. Каза му го, ама го мързяло.Да ида аз, той бил шефа и се нуждаел от очи и уши. Добре де, тръгвам. И Ахмед нещо любопитства, ама и той зает. Е, все аз ли да ходя!?!!?
8.15 сутринта – Отидох, видях, скъсах си чорапогащника. Нещо гори, нещо гърми, не е бедствие, не е авария. Не е природна катастрофа. Не е в моя ресор. В моя закон си пише много ясно, Бедствие е земетресение от 10 по Рихтер нагоре, паднал астероид, всемирен потоп и все такива неща. Бойко! Ти си виновен! Да ти го кажа в очите.Аз да не съм министър на всичко? Щоме разкарвате по никое време? И си скъсах чорапогащника и не можах да видя къде ще почивам през лятото. Досадници такива. Помолих Ахмед да ми прати актуалния списък на нашите фирми, които да се заемат с почистването.
11.00 преди обед – Пресконференции, досадно.Гладна съм...
23.00 преди полунощ – Сергей настоява да ходя по телевизиите и да обяснявам какво пише в закона ми. Неграмотници! Да си го прочетат сами! Какво има да обяснявам. Още ме е яд за чорапогащника!