Чичо ти Здравко

Чичо ти Здравко. Срещнахме го на една бензиностанция на около стотина километра преди Прага. Бях помолил Джани да отбие, за да си купя бири. Спира той, аз слизам от колата и гледам, че малко зад нас спира червен камион с монтанска регистрация. Шофьорът слиза, усмихнат, лъчезарен, вървящ към нас и пита: "Момчета, българи ли сте?". "Българи сме." - не помня Джани ли го каза или аз, но помня, че си помислих "Не бе, шведи сме, ама караме със сливенска регистрация!". "Ама за Прага ли пътувате?" - пита човекът. "За Прага." - пак не помня кой от двама ни отговори. "Ами има ли проблем ей този човек да го закарате до там? До първата бензиностанция на влизане в Прага? Там да го оставите?" - попита той с нетрудноуловима надежда в гласа си, а от камиона изскачи един оплешивяващ чичо, обут в анцунг и черни плетени обувки (от онези, дето ги носят чичаците, спящи по игралните зали с покермашинки), облечен с лайнянокафява тениска и - разбира се - сако. И сак. Анцуг, сако и сак. Тук вече съм сигурен, че Джани, пушейки фас, каза "Ами добре." и докато аз отидох да се изпикая, чичо ти Здравко вече си беше мушнал сакчето и сакенцето в багажника, та дори заедно с Джани бяха ходили до бензиностанцията да проверят за sim-карти. Нямало.
Сбогувахме се с чичото с камиона, натоварихме чичо ти Здравко на задната седалка и като братята Прошек тръгнахме за Златна Прага. Чичо ти Здравко се облегна на нашите седалки, поставяйки на тях ръце, все едно Спасителят прегръща свои ученици. "Казвам се Здравко" - каза той и известно време много държеше да ни е много благодарен, задето сме го качили, понеже, ако не сме били ние, трябвало да стои до три през нощта на тази бензиностанция, защото на човекът с камиона му свършвали часовете, в които имал право да пътува, и направо не знаел какво щял да прави, ако не сме били ние. А ние, нали не сме темерути, попитахме от къде е и какво ще прави в Прага. Чичо ти Здравко бил от някакво монтанско село, на което не му запомних името, и отивал в Прага при Драго, за да работи. Не знаел какво щял да работи, сигурно в кухнята на някоя кръчма, защото тук, в България, дълги години бил главен готвач. Бил главен готвач в хотел "Плиска", в хотел "България", в стола на МВР, в стола на МНО, в не-знам-къде, по три телевизии го били давали как готви и даже имало интервю с него в "Нощен Труд". Така станало, обаче, че преди три години останал без работа. Бачкал това-онова напред-назад, не му плащали добре, сменял често работа, в последната една година почти не работел и на 54-годишна възраст се принудил да замине на гурбет. "Лошо няма." - констатирах аз и наистина си го мислех. Мисля, че си го мислеше и той. Аз даже си го мисля и сега, но той това няма как да го знае. Няма как да знае и че Джани ми беше казал, че чехите ужасно много смърдяли. Много. Смърдяли главно на пот, но също така и на пот и каквото там са яли, на пот и на с каквото там са се изклепали, на пот и с каквото там са се заляли и т.н. Не знаеше също така, че аз седях и си мислех, че ако не знаех, че е от някакво монтанско село, по миризмата му спокойно можех да кажа, че е чех. И даже, ако бях чех, и ми проговореше на български, щях да му кажа: "Спокойно, няма нужда да ме лъжеш, знам, че си чех!". Просто чичо ти Здравко не се беше къпал от деня, в който беше тръгнал за Прага. Четири дни.
"Драго е от моето село" - каза по едно време чичо ти Здравко - "И, ако ме преебе, знаете ли какво ще стане? Аз ще се върна на село. Ще си седя там. ам той, ако се върне, заколвам го - и никой няма да го намери! Аз съм ловджия от двайсе години, боравя със всякакви оръжия, няма да го намерят...". Чичо ти Здравко звучеше доста убедително: като човек, който е опитал всички варианти и сега наистина няма какво да губи. Честно, не ми се щеше да съм на мястото на Драго, който преебава чичо Здравко и година след това се прибира пачкосан на село, за да харчи в кръчмата. Надявам се, че и Драго не иска да е на това място и не е преебал Здравко.
На влизане в Прага чичо ти Здравко изведнъж каза: "Сега гледаме табелите за Пилзен и на първата, която сочи вдясно - отбиваме!". "А?" - мисля си аз и го питаме "Ама нали на първата бензиностанция трябваше да те оставим?". На първата след тунела след отбивката - му бил казал Драго. Така или иначе го бяхме докарали до тук, тапицерията на колата, дрехите ни и дробовете ни бяха абсорбирали всичката му телесна миризма, вече знаехме наизуст сиви-то му, едно леко отбиване, за да го закараме, нямаше да е кой знае какво. Лошото беше, че се изгубихме. Отначалото не бях сигурен, че е така, докато Джани не каза нещо от рода на "Абе, аз на онова май трябваше да завия нататъка...". В този случай аз бях Здравко и Здравко беше аз: и двамата бяхме за първи път в Прага. Джани беше за втори. Тримата в колата бяхме като 3 в 1, но не толкова добра комбинация.
Наложи се да спрем на една бензиностанция и да накраме чичо ти Здравко да се обади на Драго и да му каже да дойде, да го прибере от там. Оказа се, че чичо ти Здравко има всичко на всичко 10 евро и 50 български лева. На мен взе малко да ми писва. "Вземи му се обади от моя телефон" - казах му аз и му дадох телефона си. "Набери ей тоя номер" - каза ми на свой ред чичо ти Здравко и ми даде някакво листче с номер. Набрах го аз, дадох му телефона и се почна: "Ало, Драго? Здравко съм! Тука съм! В Прага! Една бензиностаниця. Драго, не те чувам, че има коли! Драго? Да? Тука съм. Едни момчета ме докара!..." и т.н. и като затвори каза: "Драго каза да ме оставите на центъра, на коня." Седя и си мисля, че чичакът ни ебава: само дето не каза "Драго каза да ме оставите на "Попа". Викам му: "Абе, нали ти казах, че аз съм сефте тука, той е за втори път? Какъв кон бе, човек!?!". Драго така бил казал: на коня на центъра.
Тръгнахме към центъра на Прага. Не знам Джани какво си мислеше в този момент, предлогам, че Здравко си мислеше "Дееба маа му, къде е тоя кон, да го еба?", но аз си мислех: "Оставяме го на първата забележителност и това е!". Пътувахме известно време, без да си говорим, и без да приближаваме центъра на Прага, ами напротив - започнахме да минаваме покрая разни крайни квартали. Лошото беше, че пътят беше магистрален и нямаше как да се обърне в обратната посока. Това доста възмути чичо ти Здравко. "Ква е тая Европа, бе?!" - попита се на глас той - "Пет километра караш и да няма къде да обърнеш?! Аз, ако съм, идвам през нощта с багера и ги изривам тия неща да има къде да се минава!". Само с език дето не цъкаше от възмущение, но по всичко личеше, че в този момент Европа му нанасяше огромен културен шок.
след като намерихме къде да обърнем и след като покарахме из града, и след като намерихме централната жп гара, и след като му казахем до тука беше, благодаря, че те возихме, и след като чичо ти Здравко пак говори с Драго от моя телефон, за да му каже, че "Драго, тука съм на централна гара, има едни кръгли неща пред мен, с едни момчета съм, тука ще те чакам, българчета бе, българчета...", чичо ти Здравко каза: "Момчета, аз съм ви много благодарен! Да знаете: ако отидете във Враца и региона и ви спрат катаджии и ви пишат акт, или някой ви каже нещо, или някакъв проблем стане, отивате там в МВР-то, търсите еди-кой-си и като дойде му казвате "Чичо Здравко ме праща!". Само това. Нищо друго! И нямате никакви проблеми, да знаете! Ще видите един ден, ако имате нужда, каква голяма връзка имате там и колко съм ви благодарен!". "Да, няма проблем, запомнихме, ще видим, всичко хубаво, успех!" - почти едновременно казахме двамат с Джани, качихме се в колата и изчезнахме.
Побръмчахме малко из Прага и по едно време телефонът ми звъни. Поглеждам: непознат чешки номер. "Ало?" - вдигам аз и чувам: "Алоу? Къде оствихте Здравко, бе?". "Драго." - мисля си аз и давам телефона на Джани, защотои малко взе да ми писва от чичо ти Здравко и неговата история. "На централна гара." - каза Джани и затвори.
Много прилича на една друга история, а? За бай ти Ганьо, който пътувал из Европа. Само, дето се случва век и нещо по-късно и бай ти вече е чичо ти, и не се казва Ганьо, ами Здравко. Бай ти Здравко. Как да повярваш, че нещата са се променили? Че сме мръднали ей така, поне крачка напред? Като човекът ти казва, че ако е той идва с багера и това го бута, за да му е удобно и да си минава колата... Как да приемеш, че дори в отношенията помежду си сме минали малко след онова "аз на мене - ти на тебе", когато бай ти Здравко по пътя казва на Джани: "А в Бърно колко ще взимам? Щото тука са ми обещали 1000 евро?! Знаиш кво - дай си телефона, да ми търсиш работа в Бърно. Каквото ми намериш над 1000 евро - твое е! Аз искам 1000!"?...
Единствено ми става тъпо като си помисля, че във всеки един от нас дреме по един Здравко. И то не Здравко, който, ако го преебат - коли човек и после не го намират; не и Здравко, който кръстосва Европа с багер, за да създава удобства на автомобилистите; не и Здравко, който като му кажеш името и във Врачанско нямаш никакъв проблем... Ами Здравко, който на 54-години е с 10 евро в джоба, в средата на Европа и чака на Централна гара някой си Драго, който ще му уреди работа...

http://whatsthatcrap.blogspot.com/2007_12_01_archive.html