Лека нощ

Нани, Нани, нани на
цъфна синята леха
трепетлики затрептяха
в златни пръски заблестяха,
на вълшебната трева
се търкулна и луна.
Нани, Нани, нани на
шепне, шепнешком и тя.

Нани, Нани, нани на
облак звезден долетя
и затупа тупа туп
незабравките на куп,
ароматът им заля
сънената долина.
Нани, Нани, нани на
пак не ме забравя тя.

Нани, Нани, нани на
със дантелена мъгла
се завивам през нощта
и търкулната сълза
се превръща във мечта,
да ме топли във съня

нани, Нани, нани на
чак до утре сутринта.

Ах, какво е тарантула?

Ах, какво е тарантула?
Ах, какво е тарантула?
Ах, какво, какво, какво е тарантула. /повтаря се колкото пъти искаш, това е припева/

Мислех си, че се яде
че се пържи и пече
със картофки и ориз,
може даже и със грис.
Неееееее.

Мислех си, че тя хвърчи,
като бръмбар, че бръмчи
по небето се развява
облаците тя отвява.
Неееееее.

Мислех си, че тя мучи
като крава, че звучи
дава мляко с шоколад,
с карамел и мармалад.
Неееееее.

Мислех си, че се чете
като книжка с редове
със картинки и графички,
оцветени със бойчки.
Неееееее.

Мислех си, че е играчка,
че подскача като квачка,
има даже колелца
и червенички перца.
Неееееее.

Мислех си, че е акула
и със рибките лудува,
че живее в каравана
и се къпе в океана.
Неееееее.

Мислех си, че е балон
на отсрещния балкон,
че от птици се страхува,
а пък котките сънува.
Неееееее.

Мислех си, че е трева
със зеленичка коса,
че калинките люлее
и на мравките им пее.
Нееееееее.

Мислех си, че е звезда
с много ярка светлина
и когато тя изгрява
всичко друго избледнява.
Неееееее.

Песента за терлъцата

Терлъцата, терлъцата
къде ми е терлъцата?
Терлъцата, терлъцата
къде ми е терлъцата?

Погледнах под юргана,
а после под дивана,
търсих в чекмеджето,
във кофата с прането.

Терлъцата, терлъцата
няма ми терлъцата?
Терлъцата, терлъцата
няма ми терлъцата?

Търсих на простора,
навсякъде из двора,
накрая зад вратата
на кучето в устата.

Терлъцата, терлъцата
намерих си терлъцата?
Терлъцата, терлъцата
намерих си терлъцата?

Накрая зад вратата
на кучето в устата.