Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2008 04:40 - Всичко наше е общо
Автор: thedarkangel1977 Категория: Забавление   
Прочетен: 861 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Всичко наше е общо

 

През целия ми живот това е било мотото - всичко наше е общо. Нали имам сестра, та от малки ни беше втълпявано, че няма мое и твое - каквото има едната, принадлежи и на другата, всичко се дели по равно и т.н. Не че някога съм била във възторг от тази работа, де. Сестра ми още по-малко.
Когато бях на 9 години, комунизма приключи, но с моя комунизъм тепърва се започваше. По време на ученическите ми години оскъдицата беше неописуема и нашата момичешка банда си делеше всичко - като се почне от общата кутия цигари, та се стигне до дрехите и гримовете. Че домовете ни бяха общи, с това едва ли ще изненадам някого. Но когато се наложеше, дори и касата ни ставаше обща, да не говорим за по-малкoважните неща от сорта на момчета. На коварния въпрос "Ама наистина ли всичко ви е общо?!" твърдо се отговаряше "Всичко!" И по-верни думи не са казвани.
При пристигането ми в София се почнаха квартирните истории - да имаш нещо собствено в квартира с още шест любознателни съквартиранти? Забрави!
После заживях с една компания несретници, в сравнение с които моето жалко материално положение си беше цял разкош. Не само, че всичко наше беше общо - цигарите, храната и пиенето - ние направо си бяхме комуна.
След комуната ме чакаше Студентски Град. Да не ставам смешна, обяснявайки що е то Студентски град и има ли живот там. Всеки знае, че в Студентски Град отдавна е настъпил Новия Световен Ред.
Идването ми в Чехия изобщо не сложи ново начало, ако случайно това сте си помислили. В обща квартира с куп други веселяци-гастарбайтери това, че някои ти е изял яденето, или ти е спал в леглото без да сменя завивките, не се брои за нищо.

След наводнението и огромния крах с работодателя ми, ми беше казано в прав текст, че никoй няма да ми помогне при намирането на нова квартира. И ето ме мен, прясно завърнала се от родната страна - без покрив, под който да положа морни телеса. Естествено, положих си телесата на работното място.
След два дена спане върху столове на колелца, как да ви кажа - не бях много за пред хора. Заспивах както си работех, трясвайки глава върху бюрото. И ето че се появи моя Спасител в ръжта.
Мартин не е човек като другите хора. Той е измислен персонаж. Мартин е литературен герой. И то от някой роман от времената, когато е било модерно да си благороден рицар и да имаш възвишени идеали. Няма много хора като Мартин - и добре че няма, ако се навъдят много като него, останалите съвсем ще се комплексираме.
Мартин ме приюти в квартирата си - или по-скоро в квартирата на приятелката си, с която на другия ден заминаваха за България на почивка. Затътрих се подире му като болно куче с течащия си нос, найлоновата си торба с необходимости и спалния си чувал. Той ми направи чай, а аз заспах от изтощение докато си говорех с приятелката му.
След заминаването им се започна едно бясно търсене на квартира - но как се търси квартира, в страна, чийто език не говориш, когато нямаш никакви пари? Агенциите искат комисионна в размер на един наем, пък и не се занимават със стаи, а с апартаменти. Мартин и приятелката му се връщат след две седмици, а аз нямам къде да отида. Да им се тръсна да живея при тях? И то след като бяха толкова добри да оставят квартирата си на мен, съвсем непознат човек?!
Какви ли не комбинации опитвах, но безизходното положение затова е безизходно, защото няма изход. И умната ми глава за пореден път изобщо не ми помагаше. Накрая надеждата се появи под формата на евентуален хазяин, рижав чех с ужасен английски, когото след безкрайно мотаене успях да хвана, и които ми обеща че да, на тавана имало една словакиня, което щяла да се изнася. Но вечерта, в която пристигнах с найлоновата си торба и спалня чувал, словакинята още не се беше изнесла. Рижоватият Хонза като че ли се попритесни, но след като видя парите ми - последните ми пари - реши, че проблема не е чак толкова голям, можела съм тази нощ да спя в стаята на Петр.
Нощ на ново място, разбричкана къща, в която стълбите скърцат на умряло и стените са от шперплат. Събуждам се с усещането, че нещо не е наред. И правилно - дошъл ми е мензиса. Мамка му, мамка му, мамка му. Сега намери да дойде! Когато съм искала да ми дойде, когато сам се притеснявала, че няма да ми дойде и съм се молила да видя кръв между краката си, тогава не идваше, нали. Сега обаче, на чуждо място, без превръзки или тампони подръка - дойде ми!
Когато не знаеш какво да правиш, трябва да се успокоиш, да си поемеш дълбоко въздух, след което здраво да се паникьосаш. Със ставането ми от леглото, кръвта потича на огромни тежки парцали върцу светлия мокет и аз нищо не съм в състояние да направя, освен да се пуля срещу доказателствата за престъплението си. Досущ като начинаещ убиец над пресния труп на първата си жертва.
Подсушавам се криво-ляво с носни кърпички, мокета попивам с тоалетна хартия - тоалетната е на долния етаж, а как само скърцат тези стълби - но от това мокета на придобива по-хубав вид. Обаче аз все нещо сам понаучила в училище - петна върху светъл мокет се замаскират най-лесно с паста за съби. Просто разтъркваш достатъчно количество върху петното и готово - прилежно замацано, нищо не си личи.
Основателно се гордея със себе си, гледам петното от всякакви ъгли - напълно се слива с останалата част от мокета. Петното върху матрака е по-малко, но тук пастата за зъби не помага, личи си мамка му, но просто повече от това не мога да направя. Измъквам се по терлици в ранната сутрин и тръгвам към Билла да си купя дамски превръзки.
Вечерта, когато се прибирам в разбичканата къща с виновен вид на котарак след приключването на любовния период - изненада, Хонза го няма. Вместо него ме посреща въпросния Петр, които беснее, че някой е спал в стаята му и е оцапал килима. Как успя да се окьори и да види петното, нямам си представа - мислех, че съм го замаскирала идеално. Петр говори отличен английски, което му помага да ме овика още по-добре. Аз упорито държа на тезата си, че Хонза ме е сложил да спя там, не бих могла да се разпореждам на чуждо място къде ще спя. Освен това съм ползвала собствените си чаршафи, а за някакви петна по килима нищо не знам. Петр не ми вярва, другите двама не ми обръщат внимание и само си приказват на чешки помежду си, въпреки че говорят английски, гадовете. Всички ме мразят, усеща се във въздуха. Хонза все така продължава да го няма, словакинята все така не се е изнесла, къде ще спя тази нощ? "Върви да спиш в стаята на Хонза! - тросва ми се Петр - Кажи му, че аз там сам те сложил! След като той може да настанява хора в моята стая, значи и аз мога!

Собственици. Тези хора са собственици, а аз съм им посегнала на собствеността. Това им е в сърцевината на бохемската душа. Чехи: Моето си е мое!
Хей, момче, какъв собственик си ти? Какво притежаваш, с какво разполагаш на този свят? С една таванска стая под наем в Страшнице - най-забития и противен квартал на Прага? Е, няма що, уредил си се. Къткай си я тази стая, занеси си я на онзи свят, заедно с оцапания килим.
Чехите си приказват на чешки, игнорирайки ме демонстративно. Добре, момчета и момичета, аз съм гастарбайтер и комунар, нямам уважение към вашата собственост, не притежавам собственост и лична територия. Всичко което имам, е малко багаж в найлонови торбички, който от месеци стои на работа, защото видите ли, нямам си собствен покрив, където да го отнеса, нито шкафове където да си подредя нещата. Спя по чуждите кушетки или на столовете на работа - и знаете ли какво? Не ми пука от това. За мен света не започва и не свършва с "аз имам" и "това е мое".

Най-накрая всички се изнасят да спят и аз колабирам на канапето във всекидневната, завита с якето си. В два часа през нощта Петр отново пристига да ме хока да ходя в стаята на Хонза. Този човек или е ненормален, или се е напушил. За пореден път му отговарям, да си урежда сметките с Хонза и да не ме занимава и се опитвам наново да заспя. Но напразно - Петр и приятелката му са решили цяла нощ да готвят, а кухненския кът е в единия край на всекидневната.
На другата вечер недоспала и уморена се довличам до гадното Страшнице и до гадната къща. Петр ме посреща с четка и почистващ препарат в ръка и саркастично ме осведомява, че е успял да премахне петното от килима. Поздравявам го за невиждания му успех и отново се трясвам на кушетката. Няма що, ще прекарам и тази нощ там, нищо че има две свободни стаи, тези стаи, видите ли, си имат собственици. А края на историята е взет от "Разкази с неочакван край" - на следващата сутрин истинските собственици на къщата идват и ни изритват вкупом. Хонза е изчезнал, без да им даде нито крона от парите за наема - парите, който е вземал от нас, наемателите - просто е изчезнал безследно заедно с тях.

Всички сме без покрив над главата и без пари - началото на месеца е, и всички сме платили на Хонза предварително. Напускам скърцащата къща с найлоновата си торбичка и спалния чувал и сам щастлива - изобщо не ми пука че са ме обрали и че отново сам бездомник. Нали се оттървах от Страшнице и от чудесните си съквартиранти! Свободна съм!
Така че язък за чистенето, дето му сложи Петр.

http://vallens.files.wordpress.com



Тагове:   общо,   наше,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: thedarkangel1977
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2853778
Постинги: 1340
Коментари: 1270
Гласове: 2924
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031