Баба Марта - най-българският обичай Иванка Калканджиева | 23.02.09

 

/© Ивет Лолова

Много обичаи и традиции е съхранил българинът през вековете. Предавал ги е от поколение на поколение, спазвал ги е, почитал ги е, за да достигнат до наши дни. Някои от тях са се променили или осъвременили през годините, но са запазили основната си същност и продължават да носят замисъла на добрите чувства, на надеждата за здраве, плодородие, благополучие, на вярата в по-щастливия утрешен ден.

Никой не може да каже с точност от кога датира почитането на баба Марта. Има доста легенди, че началото на този обичай е още от създаването на българската държава, а може би и по-рано. Но не това е най-важното. Ценното му е това, че е утвърден през вековете, запазен по време на чужди владичества, че всеки българин на първи март с удоволствие закичва мартеници на най-близките си хора, като не забравя и добрите си пожелания за тях.

Толкова нормално и толкова празнично изглеждаме всички българи, закичени с червено-белите мартеници. Като че ли това нежно, шарено шнурче, подарено с любов и добри чувста, наистина ни сгрява, носи ни самочувствие и приятни усещания.

В края на февруари, всеки от нас започва да се спира пред павилиончета и сергии, да разглежда и избира мартеници: за братя и сестри, баби и дядовци, майки и бащи, синове, дъщери и внуци.

  А колко е хубаво да умееш да  изработиш сам мартениците  – плетени на една кука, усукани конци, Пижо и Пенда. В крайна сметка - дали ще е купена, или ръчно изработена, тя се подарява с любов. Знаеш, че като вържеш тази мартеничка, ще зарадваш близък, ще му покажеш, че го обичаш, ще му пожелаеш здраве. Знаеш, че и на теб любимите хора ще ти отвърнат със същото. 

Наскоро разговарях с мой познат, който живее и работи в Канада. Попита ме усеща ли се вече пролетта в България, защото при тях все още е люта зима. Моят отговор беше: ”Нали знаеш, щом баба Марта почука на вратата, скоро ще се радваме и на пролетта.” Тогава той, може би носталгично настроен, ми разказа накратко нещо съкровено и лично: “Миналата година, точно на 1 март сутринта се сетих, че в България всички си подарявахме и закичвахме мартенички. Намерих някакви конци, между които имаше бял и червен, усуках ги и си вързах мартеничка на ръката. През целия ден се чувствах повече българин отвсякога. Показвах я на всички. Когато колегите ме питаха какво е това, разказвах им за нашия, българския обичай. Беше им интересно и любопитно. Тази година, обаче, смятам да купя бяла и червена прежда, да направя повече мартеници, не само за мен, а и за тях, колегите и приятелите ми – българи. “

Неговите думи ме наведоха на мисълта, че няма значение на кое място по света се намираш, за да си останеш българин. Закърмен ли си силно с българското – то идва с теб, където и да отидеш. И остава в теб - за цял живот.

Вярвам, че всеки от нас усеща в себе си силата на традициите, осъзнава очарованието и красотата на народните обичаи. Затова с усмивка нека закичим любимите си хора с мартенички -  този древен, но най-български символ и да им пожелаем “да са бели и червени, да са весели и засмени”. Нека го продължим в годините със самочувствието, че си е лично наш, прекрасен, български обичай.

Вижте още:
С баба правим мартеници
Купихте ли мартеници?