Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2010 15:46 - Едно улично куче ме научи да пресичам в трафика
Автор: thedarkangel1977 Категория: Забавление   
Прочетен: 1505 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.08.2010 17:53


image

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕНЕЦА
Най-добрият ми приятел в Шанхай

/със Санди Макдоналд/

Едно улично куче ме научи да пресичам в трафика...
Всеки ден, когато тръгна към автобусната спирка на път за работа, ме пресреща Руфъс. Не знам истинското му име, тъй като той не говори английски. Но си се разбираме чудесно с езика на тялото и разходката ни изглежда значително по-кратка, когато е споделена. Предполагам, че и той се чувства по същия начин.
По пътя той топло поздравява разни хора, понякога се спира с тях, докато аз продължавам напред по маршрута ни. Но винаги после ме догонва и неусетно изравнява крачка с мен.
Руфъс е щастливец, защото е оцелял на улицата в един град, където бездомните кучета се смятат за късметлии по очевидни причини. Истински "сървайвър" е от върха на влажния си нос до последния сплъстен косъм на опашката си.

МАЛЦИНСТВО
В Китай има много малко улични псета. За пръв път се срещнахме в първия ми работен ден в Шанхай. Беше рано сутринта. Бях забелязал, че можеш да видиш улични кучета само в ранните часове. Бях заключил, че вкупом са осъзнали какво означава дневната светлина - пътят до касапницата.
Пътят ми към автобусната спирка се препречваше от огромно кръстовище. което някак трябваше да пресека. Изглеждаше като гневна буйна река без край. Докато чаках там, гледах как кучетата доволно и безпроблемно пресичат на същото място. Запушвайки уши срещу неизбежния хор на клаксоните се гмурнах в трафика. И почти пресякох, наистина. Когато се осмелих да отворя очи, се оказах заклещен на малък остров на половината от разстоянието до отсрещния тротоар, заобиколен от безброй фучащи коли и камиони. Заклещен, изолиран, отрязан без вода и храна.

ПОМОЩ
Огледах се отчаяно и за моя изненада открих, че не съм сам. С мен на бетонния остров стоеше едно улично куче. Изпод прашната му кафява козина очите му ме погледнаха и ми предадоха почти телепатично съобщение: "О, само не чужденец. От всички хора в Китай, да попадна  точно на чужденец." Досега всички кучета, които бях виждал тук си пресичаха безпроблемно, Защо това се треесеше от страх? Понеже осъзнах не след дълго всички останали кучеета пресичаха с някой местен с дълга практика, който с почти балетна стъпка се промъкваше на зигзаг между трафика.
Руфъс, както по-късно го нарекох, тази сутрин бе поел по обичайния път. Само че не беше забелязал, че двата крака, които си бе избрал да следва днес, принадлежаха на чужденец. Срещу нас въодушевено лаеше цял харем от женски и махаше с опашка, за да го окуражи, а автобусът вече ми се задаваше в далечината.
Изведнъж Руфъс се отскубна от островчето. Пътен инцидент няколко мили по-нагоре бе забавил внезапно движението. Не го бях забелязал, защото бях зает да си повтарям наум извинението, което ще поднеса за закъснението си в първия работен ден. Лаят на "неговите момичета" се оказа достатъчен руфъс да преодолее страха си. Обещанията за неописуеми удоволствия, ако най-накрая пресече кръстовището, бяха достатъчни за Руфъс Лъвското Сърце.

ЛИМБО
image
Затътрих се тромаво след него, докато не се гмурна под шасито на една кола, за да излезе от другата страна. Е, чак такъв танцьор на лимбо не съм. Накрая с огромно облекчение стъпих на паважа. Момичетата веднага наобиколиха Руфъс и се почна такова душене и лизане, че от учтивост трябваше да извърна поглед.
Качих се бързо в автобуса, който вече се готвеше да потегля. Отправих за последно поглед към новия си приятел в знак на благодарност и възхищение Руфъс Малкия Лъв. Но той вече бе зарязал антуража си от женски и стоеше на спирката, вперил поглед в мен.
Оттогава това се превърна в наш ежедневен ритуал. Руфъс върви с мен през кръстовището всяка сутрин, после ме превежда през трафика и по някакъв специфичен и за двама ни начин, животът ни се обогати след тази наша първа среща. Руфъс вече не следва човека, а го води и т с цел, с някакъв вид отговорност, ако щете, докато не се увери, че съм се качил в автобуса. Що се отнася до мен, в голям и забързан град като Шанхай винаги е хубаво да знаеш, че не си съвсем сам. Не се шегувам - това малко куче ми доказа, че смелостта и куража се основават на обещанията, които поемаме и които трябва да изпълним. Без значение колко лошо е положението с живота ни тук, на земята, нещо по-хубаво ще ни се случи, когато си отидем оттук. Някои религии дори извратено твърдят, че колкото по-лош е земният живот, толкова по-щастливи ще бъдем във вечността. Предполагам, че Руфъс е достигнал собствената си нирвана предвид мизерния си уличен живот. "Неговите момичета" обаче са изпълнили всичките си обещания на Земята.

в-к Телеграф
Санди Макдоналд



Тагове:   куче,   научи,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: thedarkangel1977
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2853723
Постинги: 1340
Коментари: 1270
Гласове: 2924
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031