6. V. ГЕРГЬОВДЕН
Именници: Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо Обредна трапеза: печено агне, обредни хлябове, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън, варено жито, баница с масло и сирене, свинска пача, яйца |
Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън чествува се в деня на християнския светец Георги, който в нар. представи е покровител на овчарите и стадата. В нар. празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъкът. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото. С пролетна зеленина се окичват домът, кошарите, стопанските постройки, съдовете. Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат след изгрева на слънцето се извършва обредно доене на овцете. На ГЕРГЬОВДЕН навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител (вж. ГЕРГЬОВДЕНСКИ КУРБАН). Приготвя се общоселска трапеза, която се прави “на зелено” в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и др. обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният ГЕРГЬОВДЕНСКИ ХЛЯБ. От осветената трапеза всяка жена раздава от всичко донесено от нея. По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Изт. Б-я младите булки стоят прави край трапезата, за “да стават високи конопите”. После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие. На други места замерват младоженците с бучки сирене за плодовитост. Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце. На места в Зап. Б-я палят на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер. Според нар. вярване ГЕРГЬОВДЕН е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се вземе плода на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях. В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба. На другия ден след ГЕРГЬОВДЕН (наричан Разпус, Ранополия, Рани-поле) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наемател |
Свети Великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла, като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен в 288 г. по времето на имп. Диоклетиан (284 305). Георги се превръща в образец на “идеалния воин-християнин” и светец-покровител на войната и войската. Нар. поверия и легенди приписват на св. Георги и ролята на змееборец и драконоборец. ГЕРГЬОВДЕНСКИ КУРБАН.За този обичай обикновено се избира първото родило се мъжко агне (понякога се следи за цвета му да е бяло, по-рядко черно). Окичва се с венец, на дясното рогче (или и на двете) се прикрепва свещичка и се запалва преди коленето. Агнето се захранва със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода. В Зап. Б-я го занасят в църква на свещеника “да го молитви”, а в Изт. Б-я стопанинът го прекадява и му дава “очетена” в църква сол. В някои райони агнето се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта да изпръска стената. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на чисто място, където не се стъпва. В Юж. Б-я колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Зап. Б-я коленето по-често се прави при река, където кръвта изтича във водата. Вярва се,че кръвта от жертвата има предпазващ характер. С нея правят кръстен знак по челата на децата, за “да не ги ловят уроки”. Бележат праговете на вратата или ъглите на стаята, за да не влизат магии и болести вкъщи. В Софийско заравят на нивата гърне с кръвта и ако през лятото кръвта започне да ври, смята се, че ще има градушка. По опръсканата върху стената кръв гадаят за реколтата през годината или за здравето на хората вкъщи. Костите се събират и след празника се заравят в мравуняк, за “да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката “да тече млякото като вода”. Запазват само кокалчето от десния преден крак на агнето, за да украсят с него обредните хлябове на следващата година. Гергьовското агне се пече цяло, някъде пълнено с дреболии и ориз и окичено със стрък зеленина се отнася за освещаване в църква или направо на празничната трапеза. ГЕРГЬОВДЕНСКИ ХЛЯБ. Боговица, кравай, колак, пита за св. Георги, просфор, овчарник, кошара, овчарска търла, харман, сая, батлак и др. приготвянето му става предишния ден и по-рядко на самия празник. Забърква се нов квас, за да са млечни овцете. Водата за замесването на хлябовете (мълчана или цветна с натопени в нея цветя и билки) се носи от млада булка или мома. Месачката (чисто момиче млада булка или стопанката) е облечено в чисти дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец. Такава китка може да има и в нощвите. Всички предмети, които се използват при месенето, са предварително измити, за “да е чисто житото”. Със сребърна гривна или сребърна пара се остъргват нощвите. По време на втасването завиват тестото с червена кърпа или женска риза да се раждат женски агънца и поставят отгоре китка. Водата, с която месачката си измива ръцете накрая, хвърлят в градината на животните. Обредните хлябове са предназначени за празничната трапеза, за обичаите на кошарата, за раздаване за здраве. Питите шарят с кокалче от десния крак на миналогодишното гергьовско агне или с пластична украса от самото тесто, изобразяваща кошара, овце, овчар, овчарска гега, кучетата в стадото. |
12. V.
СВЕТИ |
Герман Градушкар празнува се за измолване на дъжд и срещу градушка. Според нар. поверие има четирима градушкари Вартоломей (11.VI.), Лисе (14. VI.), Видовден (15.VI.), но Герман е главният градушкар. На този празник не се работи, особено полска работа. Не се впрягат воловете, за да не бие градушка. Ако на този ден се зададе облак и гърми, всички излизат от къщи и викат:
“Германе, върли праздниче, |
ГЕРМАН. Германджо, Гьорги, Дюрманджо, Калоян, Кабаиван обичай за дъжд, познат предимно в Сев. Б-я. Изпълнява се в деня на обичая ПЕПЕРУДА (винаги след него) или самостоятелно, а в някои селища на север от Стара планина обичаят се прави в деня на св. Герман. Участници са момичета (често обредните лица, участвали в пеперудата), в по-редки случаи възрастни жени. Те приготвят основния обреден реквизит обредна кукла от кал, глина или пръст от речния бряг с размери от 20 до 50 см. Фигурката, наричана Герман, изобразява гол мъж с ясно очертани мъжки полови белези и се възприема като мъртвец (със скръстени на корема ръце). Готовата обредна фигурка поставят върху керемида, дървена бухалка за пране или в сандъче, сковано за случая. Окичват я с цветя и я погребват, спазвайки всички важни моменти на погребалния обичай. На третия, деветия или четиридесетия ден изравят фигурката и я хвърлят във вода. Позната е и друга форма на обичая Герман за суша, при която обредната фигурка се прави от метла. |
Хубав ден - Великден - Дваж пъти по-хуба...
Празници по време на избори
2. hristam
3. далавера оод
4. никога не пропускам да надникна в блога на Sulla
5. искаш котка?
6. блога на вера - фен съм й
7. бест оф янчев
8. makdonalds or arabian food
9. пришълец в София
10. при бай Пешо
11. самотни души
12. не ме бий моля те...
13. моят котарак....
14. баничкомобил
15. как станах блог-идол /в 3 части/
16. Kак да блогваме по-добре - три сигурни стъпки
17. още един блог който трябва да се наглежда...
18. лудост
19. marcusjunius
20. великденско настроение
21. мечо пух
22. грях / разказ/
23. как се прави успешен пост... /автор Иво Беров/
24. видовете пътници
25. кучешка история
26. голямото чукане
27. апетитно
28. блог Дъ бест - http://bubulinka.blog.bg/
29. из архивите на blog.bg - за Иван Ангелов