като го измисля ше го напиша :: Принцеса Mишая Кери - историята на едно щастливо морско свинче

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.08.2016 15:37 - Принцеса Mишая Кери - историята на едно щастливо морско свинче

Автор: thedarkangel1977 Категория: Лични дневници

Прочетен: 1741 Коментари: 0 Гласове:

Здравей, Пухаланчо. Защо гледкаш така тъжничко?Защото те снимат ли? Ех, и аз не обичам да ме снимат, ама такива са нашите мами - хем ни глезят, хем ни снимат, та да ни видят другите мами и какички колко сме хубави. Поне така ми казва мама - трай, че си звезда и трябва да те снимам. каква Принцеса си, ако не те снимам. Аз не знам какво е Принцеса и какво Звезда - ама знам че е много неприятно да ме снима и се чудя как да й се измъкна. Ритам, шавам, цвърча даже - ама кой да ме чуе. и накрая така се изнервям, че като спре да ме снима се шмугвам под завивките и веднага почвам да пишкам в знак на протест. и за да е по-убедителен протеста пускам половин кило барабончули.
ох, забравих да се представя. Аз съм морско свинче - не знам защо, ама кака казва че съм глиганче ;) Казвам се Принцеса Мишая Кери - тъй звучало много убедително. Принцеса, щото ме гледат като принцеса. Мишая - от Миша и Марая. А Кери - щото цвърча като МАрая Кери. Странно защо имам такова префърцунено 3-йно име, като всеки ден ми викат Миша, Мишето, Мише и т.н. - не мога да им запомня всичките умалителни имена - нали съм просто мишле.

Искаш история? Ами ето я моята :
Живеех си в една малка клетка - некакви мъници-бебоци ме тормозеха всекидневно. То ме мачкат, то ме подмятат, то ми пищят на бебешкия си език. Двете бебочки бяха близначета на 2-3 годинки. Добре, ама техните мама и тати се разведоха. После "всеки ден" стана по-рядко, ама тормоза не изчезна. Дойдат близначките при тати си и баба им и айде пак ... После татко им замина за Англия, майка им отсече "ааа, не ми стигат двете рревящи гърла де ми ги натресе, сега и мишка да гледам ... е, не мога". Така татко им ме повери на грижите на най-добрата си приятелка - бивше гадже и настояща сестра.
Тормоза бебешорски спря ... но каката не ми обръщаше внимание ... Вкъщи идваше една кака, дето много ме учудваше. Хем ми обръща внимание, хем не ме тормози. хем ми носи обелки от краставици. То аз друго не знаех - само това ми даваха мойта кака и нейния батко. Не ме галеха, не си играеха с мене. Е, добре ми беше дошло - тамън да си почина от игри. Вече си мислех че хората наричат игра това да те мачкат, душат, подмятат и т.н.
като я нямаше тази кака, колкоото и да пищях - ни си играеха с мене, ни ме хранеха. поне не толкова често, колкото ми се искаше. пищях, гризях решетката. ппонякога баткото ми носеше обелки и туй то...
Един ден - както си седях самичка в апартамента, мойта кака - дето ми обръща внимание, дойде и ме взе. айде пак навън, понесена към неизвестното - но, усещах че повече няма да се върна в онзи апартамент.
и се озовах в нов апартамент ... много ме беше страх - не смеех да шавам, не смеех да гъкна. Слава богу, можех да се скрия в хралупа - досега никога не бях виждала скривалище в клетката си... чудех се, кога ше ме понесат пак към неизвестността. но вместо това всеки ден в купичката ми започнаха да се появяват нови неща - чушка, зелце, листо салата, морковче. Всичко си хапвах - ама тайно - само ако знаех че съм сама в стаята. измъкна се от хралупата и хрус-хрус .... чуя ли стъпките на мойта - като малко уплашено зайченце се хвърлям на тъмно в дупката.
Един ден тази кака ме помъкна пак нанякъде - и пак в нов апартамент. Тогава за първи път видях тати и батко Крис.

още щом влязохме с Мира, аз разбрах че тук е моят дом и тя е моята мама - казвам ти, усетих го с мишата си интуиция. Две огромни лапи ме изкараха навън от клетката - мене страх от тях, тях пък да не ме изпуснат. Обаче като ме гушна тати и веднага почнах да му мъркам - тогава за първи път измърках и се сгуших в някого. Абе, любов от пръв поглед беше с тоя тати, казвам ти.
След време малката клетка изчезна - когато мама ме слагаше в нея си знаех че ше ми мие "моя дом"или ше ме къпе. иначе живеех в широк дом - в него можех да си тичам, да си пия вода, имам си кошничка за сено и кошничка за семенца, и купичка за зеленчуци. и тунел от ябълкови пръчки имах - да си тичам през него - ама аз пък взех че го изгризах. тъй де, тея хора като не знаят че ние мишлетата и клонки трябва да гризкаме...
Сега, кака - онази която не ме искаше повече - като ме види охка и ахка колко съм пораснала, колко съм напълняла, какви бузки съм направила. Всеки път като й чуя гласа, все това казва. Еми ше напълнея я - мама ме храни само да писна, и всеки път с различни зеленчуци. Тати си играе с мен, без да ме подмята и стиска. Криско е като гард до клетката, само някой да тръгне към нея и веднага дотичва да инспектира какво се случва с мене... даже помага на мама с чистенето на клетката, тате пък й помага като ми е бавачка.
Вече не ме е страх, кака като ме вади от клетката - веднага се гушвам в нея и почвам да й мъркам. ама пусне ли ме - тичам като стреличка към тате, да му се порадвам и да ме нагушка и той :)

https://scontent-ams3-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/13938374_10208937400345808_913506322979880513_n.jpg?oh=98b1c17d654ee4544dc9d088b9da8dfb&oe=58493EBF

Ми това ми е историята - обичам да си я разказвам подробно, затова е дългичка. ... айде чао от мен че се уморих да цвъркотя историята и отдавна не съм си гриизкала лакомство .
поздрави. Миша
п.с.: а между другото, аз на Мира си й викам Мира или кака - щото Криско тъй й вика ... тя не ни е мама, ами като по-голяма сестричка ни е.... обаче със сигурност си имаме Тати и много обичаме да ни гушка и да си играе с нас :) Бате Крис си има мама, тази кака дето ме изостави и не мога да й викам мама. мама не изоставя пуховците си, нали ;) Крис обаче не й се сърди, че не живее с нея. Като я види откача от радост.
хайде, чао - че съм заета да си гризкам