СЪСЕД взе бездомно куче от улицата. Човекът го изкъпа г, обезпаразити, заведе го на ветеринарен лекар, оборудва го с каишки - една против паразити и друга за водене. Извади му и паспорт. Тъй да се каже, даде му нова самоличност. И му се струпаха неволите.

Вместо неговият пример да се поощри, както е в други страни, наказателна хайка го глоби, че не го бил регистрирал в общината. Сякаш дотогава администрацията на града го е водела стриктно на отчет и е тичала след него с подлога да не би да изцапа чистия ландшафт на София. Вятър! Дотогава псето си живееше по улиците в крайния квартал и не интересуваше никого. Най-малко общинските служители от кучкарника на София, за които всяка година се заделят над 3 млн. лева от данъците на хората.

Редно е да попитаме какво правят с тези пари, защото всеки нов директор на кучкарника заявява, че тръгват да решават проблема по нов метод, който ще изчисти столицата от бездомните кучета за 3 или пет години.

Но минаха 20 г., парите потъват незнайно къде, явно не по предназначение, защото се смениха две генерации псета, а популацията на уж кастрираните от общинарите четириноги, продължава.

Защо безпризорните кучета будят умиление, а домашните- нетърпимост. Новата столична наредба за домашните любимци е по-лоша от правилника в Софийския затвор. Най-добрият приятел на човека стана най-големият враг на обществения ред, чуем ли наложения към гражданина силов речник. Общинските служители сякаш се опияняват от термини като хайки за кучета, наказателни протоколи, санкции, глоби, конфискация на животни. С тази терминология родната журналистика описа първата акция срещу домашните животни и техните стопани. Вярно излезе - вълкът за вълка е човек.

Същата терминология се отрепетира преди седмици, когато тръгнаха хайки за неправилно паркиране. Общините заприличват на репресивнамашина, а диалогът с хората се изчерпва с една дума - хайка. Хайки срещу тези, които плащат данъците, за да се издържа вездесъщата N-ска община. На обществото сякаш се втълпява, че всеки стопанин на куче е лош човек. Псето му също. Затова заслужава намордник и тотално ограничена свобода, а собственикът е длъжен да откупува всяка година с такса в общината правото му на живот.

За парите и ограничената свобода от наредби, които понася, собственикът на куче иска смислен отговор на банални въпроси. Има ли санкция за общината, която се явява стопанин на хиляди бездомни кучета без отчет, регистрация, паспорт, ветеринарен надзор. На тях обществото от 20 г. плаща данъка.

И като стопанин на безпризорните четириноги какво прави общината, за да не сеят те паразити, да не събарят кофи за смет и разнасят боклуци по улиците, да не клякат и вдигат крак до всеки автомобил, да не озверяват от глад и бъдат опасност за хората, да не се множат? Тези кучета са далече по-многобройни, както и опасностите от тях. Трябва ли общината да се самонакаже и как? Сега наредбата действа избирателно - наказва само легитимните, защото големият общински проблем с кучетата на София тъне в нелегалност.

Поне да кажат открито, че и поредната хайка е за измъкване на пари от данъкоплатеца.

Защото с тези избирателни мерки или без тях, пак ще тъпчем в л... на глутниците безпризорни кучета, общинска собственост. И пак ще ни хапят, досущ като освирепелите хайки.