Екстравертът, напротив, поддържа определено позитивно отношение към обекта. Той приема неговата важност до такава степен, че неговата субективна нагласа е трайно ориентирана и свързана с обекта…”(6,с.12) Следователно екстраверсията е насочване на интереса към обектите в средата, т.е. в екстравертирано състояние човек действа, мисли, чувства, възприема, преживява по отношение на обекта. Личност с подобна нагласа, е склонна да реагира незабавно и пряко на външни стимули.

Екстраверсия.

Когато ориентацията към обектите и обективните факти е толкова доминиращта, че повечето и най-важни решения и действия се определят от обективни отношения, нагласата е екстравертирана, а ако тя е устойчива и трайна става въпрос за екстравертен тип, т.е. когато даден човек живее съобразявайки се с обективните условия и техните изискваия той е екстраверт. В неговото съзнание ролята на детерминиращ фактор играе обективната ценност. Интересът и вниманието му следват обективните събития, действията му се управляват от влиянието на хората и нещата, които са свързани с обективните данни и ограничения. Индивидите с преобладаваща екстравертна нагласа активно взаимодействат със средата. Интензитетът на контактите им създават условия за максимална обективизация. Те имат добра възпроизвеждаща функция, боравят с точни понятия. Притежават подчертана аналитико-синтезираща способност, отразяват точно закономерности и са в състояние да движат мисълта си индуктивно от конкретното към общото. Всички изброени дотук особености представляват една съвършенна адаптация към обективните условия. Морала, който ръководи действията на личността е съобразен с изискванията на обществото. Ако общоприетата нравствената концепция се промени, то и субективната линия, която е водеща - също, без да се променят психологическите черти на характера. Абсолютното приспособяване към обективните обстоятелства, би трябвало да означава идеална адптация, но обективните факти могат да бъдат и анормални. Нормалната граница на интровертивността е простото приспособяване. Екстраврертът се стреми към удовлетворяване на обективните възможности като се занимава с неща, предлагащи бъдещи перспективи. Опитва се да върши това, което средата му изисква от него и се въздържа от иницативи. Погледнато от друга страна нормалното развитие на екстровертивната ориентация зависи и от това дали индивидът съблюдава своите субективни нужди и потребности.

Една такава крайна нагласа на съзнанието може до такава степен да бъде погълната от обекта, че субекта да бъде напълно пренебрегнат, а това да доведе до компенсаторна нагласа на несъзнаваното, насочена към субективия фактор. В този аспект нагласата на несъзнаването, като допълнение на съзнателната нагласа на екстравертирания тип има подчертано интравертивен характер. То фокусира либидото върху всички потребности и желания, които са били подтиснати от прекалено екстравертираната нагласа на съзнанието. Чисто обективнта ориентация оказва натиск върху субективните чувства, намерения и желания. Приспособяването и сливането с обективната действителност спират “неадекватните” импулси и не им позволява да достигнат до съзнанието. Субективния фактор придобива регресивен характер, т.е. колкото по подтиснати са чувствата, желанията, афектите, потребностите и т.н., толкова по-инфантилни, архаични и егоистични черти на характера имат крайните екстраверти.(6,с.23) Характерна особеност на несъзнателните тенденциии, е че колкото повече биват лишавани от тяхната енергия чрез липса на осъзнато признаване, толкова повече те придобиват разрушителен характер и вследствие на това тяхната компенсаторна функция изчезва. Компенсаторната нагласа на несъзнаваното намира израз в определен процес на психично уравновесяване, защото нормалната екстравертирана нагласа не означава, че индивида винаги се съобразява с екстравертивната схема. Възможно е в един и същи идивид да се наблюдават психологически явления с интравертивни механизми.