някъде към 15:00 ч.
Тръгнахме с колата към Опълченска... Капки пръскаха стъклото, шибаха силно. Валеше дъжд. Стигнахме до мястото където трябваше да отидем и адът започна. Поседях малко в колата, докато намалее пороя. Минаха 5 миути и пак си валеше силен дъжд, ама не порой. Добре, че приятелката ми не ме пусна да изляза от нас без чадър. Грабнах го и отдиох до пощата, където трябваше да свърша нещо. 200 метра до там - маратонките ми станаха като лодки, но поне нагоре бях суха. Върнах се обратно и тръгнахме към Хиподрума да се прибираме. Минахме през Кенар на Сливница и преди това през лукойла до него, да заредим. Точно в отсечката между бензиностанцията и магазина адът се стовари на земята. Едва стигнахме до магазина, слава богу имаше свободно място на паркинга и приятелката ми  изтича към магазина.с чадъра който взехме. Аз останах в колата. Пороя се усиилваше -след минути не се виждаше нищо - не заради потопа който се изливаше по стъклата, ами заради водната завеса навън - не се виждаха сградите, колите... все едно си в един аквариум и около тебе всичко е само мътна вода...
телефона ми звънеше... проведох един разговор, доколкото можех през гръмотевиците които плющяха над колата. и обхвата се загуби.
приятелката ми се върна и потеглихме. не се виждаше нищо освен колата ппред нас. стигмахме до величков и поехме към хиподрума. забихме се зад автобуса пред нас и запъплихме бавно-бавно. адът продължаваше... отново не се виждаше нищо - нито сгради, нито в далечината. само фаровете на колите пореха полумрака.
стигнахме до центъра по хигиена до хиподрума... гръм, мълния и .... токов удар... това не смути шофьорите...
а да пропуснах че в комбинация с водния кошмар, имаше и задръстване - хората тъкмо излизаха от работа.
та така.... обикновено с задръстването - отнемаше 5 минути повече движение... а сега ни отне близо час докато свършим заплануваното за деня из града...
само който не е бил на улиците по това време, само той не знае за какво наистина иде реч. това не мже да се опише само с думи. само ако се изпита, ще се осмисли...