искам да изтрия спомените, които ми напомнят за теб.
искам душата да спре да кърви, и невидимите сълзи да изтрия...
искам да върна времето назад и да изживея всеки пропилян миг с теб...
искам да правиш днес, нещата които ме дразнеха вчера...
искам да отвориш вратата и да кажеш добро утро, по своя си начин...
искам те от плът и кръв, а не на снимка...

Досега никога не съм... плакала за животно, така както в първите дни, когато ти си тръгна...
досега никога не съм... мразила, и обвинявала Бог, че те отне, макар че не му благодарих и че те доведе... и не мога да намеря сили да простя, да Му благодаря...
досега не съм вярвала в Онзи на небето... в Рая... в душите витаещи около нас... в прераждането... знаех, някои говореха че го има... Сега го разбрах истински.

искам да е ужасен сън, който никога не съм сънувала... да се събудя, а ти да ме гледаш с ухилена муцунка, готов за игра... да е сякаш нищо не е било...
искам да итрия от съзнанието си картините, от 29 октомрви...

искам, но не мога...