1 бездомно куче на 222-ма в София

Числата говорят най-ясно, затова през тази година за вас ще броим всичко, което предизвика интереса ни. Нашата амбиция е чрез новата рубрика “Числа и документи” да ви представим света, какъвто го видяхме, но вкаран в цифри.

В столицата живеят по неофициални статистики около 2 млн. души. Безпризорните кучета са 9000. Тоест на всяко софийско улично псе се падат по 222-ма човека. След като глутница помияри нахапа до смърт 13 животни от зоопарка, темата за софийските безстопанствени кучета отново е актуална.

Пилците се броят наесен, кучетата - може и зимата. Направихме си труда за вас да преброим в един и същи ден, 25 януари 2010 г., колко помияра се навъртат около станциите на метрото.

Резултатът беше малко изненадващ, защото се оказа, че на метростанциите в центъра на столицата нямаше нито едно четирикрако. Пълната липса на кучета на “Опълченска”, “Сердика”, СУ “Св. Климент Охридски” и “Мусагеница” донякъде се компенсираше от клонящата към безкрайност бройка на “Г. М. Димитров” и “Вардар”. На последната станция към плюс безкрайност сме добавили още две кучета, защото те не са напълно безпризорни.

Това са Тара и Вихър - дъщеря и баща, които живеят в близост до полицейското на дежурната част, която охранява метрото. Тези две животни са познайници на целия квартал. И двамата са скопени, кротки и възпитани. “Докато Тара раждаше кученца на втория месец вече ги нямаше, осиновяваха ги. Много хубави кученца излизаха”, разказва Елена, пенсионерка, която току-що е подала на кучката сандвич.

Освен тях около спирка “Вардар” се навъртат глутници диви псета, които се крият в гората.

“По четворки си ходят, някой път става страшничко - тичат, хапят се - разказва магазинерка в подлеза на метрото. - Тук минават стари хора, инвалиди. Полицаите понякога гонят кучетата, но не им е това работата.”

Полицаите, които охраняват метрото, често влизат в ролята на пъдари. “Гоним ги от метрото. Откакто стана студено, идват да се крият на топло. Пъдим ги да не разпространяват бълхи и паразити, обаждаме се в “Зоомилосърдие”, казват те.

Общо 23 кучета бяха забелязани да обитават подлезите на софийското метро. Останалите приходящи животни, които сме отбелязали със знака за безкрайност, нахлуват в метрото при спорадични набези.

Кучетата дразнят и притесняват някои столичани, но други ги обичат и закрилят.

“Много хора идват и носят улични кучета, за да им ги кастрираме", казва Пенка Генчева, пенсионирана учителка по физика и математика. Тя се грижи за безпризорните в приюта на немската фондация Tierhilfe Suden, която се намира до ветеринарната клиника в Студентски град.

Така любовта към четирикраките подтиква някои софиянци да се погрижат за кварталните псета, като ги отведат да бъдат кастрирани. (Все пак на улично куче се падат цели 222-ма столичани.) Един на двеста да прояви така привързаността си към животните и след десетина години проблемът с кучешката популация в столицата ще бъде решен.

А пък ние отново ще броим за вас.

Как да разпознаем кастрираното

Всеобща заблуда е, че по нашийника се познава дали кучето е било кастрирано, или не.

Каишка наистина се поставя на уличните псета при скопяване. Тя обаче след време пада, а понякога кучето я губи при схватки.

За да се разпознават трайно екземплярите, които са били лишени от репродуктивни възможности, при кастрацията задължително им се отрязва триъгълно парченце от ухото. Така че, ако едно куче е с цепнато ухо, най-вероятно е минало под ножа на хирурга.

Често хората, при които бездомните четирикраки са на отглеждане - било пред магазинчета, на площада или в двора, сами водят любимците си да бъдат скопени. След това си ги прибират и ги връщат обратно там, откъдето са ги взели. По този начин любителите на животни вършат работата на общината.

Изследвания върху кучешките популации показват, че в години на изтребване и стрес те започват да се множат по-бързо, за да компенсират намаляването на рода си. Кастрирането на едно куче излиза на общината 57 лв., а евтанизирането му - 50 лв.

„Когато кучетата се кастрират, на общината й излиза още по-евтино, защото европейски дружества дават пари за това”, обясняват от службата “Екоравновесие”.