като го измисля ше го напиша :: От какво са озверели българите?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.08.2010 14:59 - От какво са озверели българите?

Автор: thedarkangel1977 Категория: Лайфстайл

Прочетен: 1212 Коментари: 0 Гласове:

Те не живеят в гората, нито в приказките, нито във филмите. Ще ги познаеш по отчаяното квичене на някое животно или поредната размазана физиономия на българка. Кофти е да си се родил куче или жена в България. Този път обаче ще оставим «манекенките» да помедитират върху идеята да спрат да спят с мутанти, и ще се обърнем към другите чудовища, които обичат да режат крака на животни, да ги бесят от мостове и да ги палят. Ако тази масова ампутационна психоза се случеше тук, американците щяха да свалят правителството. Изобщо не подстрекавам, защото българското правителство бързо реагира и обеща да прокара закон за защита на животните. Просто осведомявам за нивото на цивилизованост - животните са толкова важни колкото и хората. Ако някой ампутира хора, ще бъде съден и най-вероятно убит. Няма абсолютно никаква причина животните да са дискриминирани повече от което и да било друго дискриминирано човешко малцинство. Те нямат избор освен да са около нас, да са застрелвани, ядени, обиждани, подложени на робски труд и пълна незаинтересованост от това, че са същества с душа. Те гледат, виждат, чувстват и реагират. Сигурно е ужасно трудно да си ням около хора. Никога да не можеш да кажеш какво искаш. Да си безсловесен роб. А от тях по-предани няма. Когато те обичат, животните са завинаги твои. На тях не им минава, не се влюбват в други. Те са роби на хората и любовта към тях - ако са обичани. Създаването на огромна група във фейсбук настояваща за затвор за престъпника осакатил кучето Мима, е здрава реакция на българското общество. За пръв път така масово се говори за осакатено животно. Това се случва благодарение на новите българи, които имат друго съзнание, защото са започнали първо да пишат на компютър, а след това ръкописно. От интернет се възприема един непосилен код на поведение за мама и татко, които са с единия крак в соца, с другия в капитализма и във вечна дружба с едно несвободно минало. Толкова несвободно минало, че на човек не можеше да му мине през ум да реже крака дори и на комар. Българските глутници кучета идват от джунглата на прехода, от ничието време между две несвободи, та са българския вариант на койотите, безпризорни призраци на отчаянието. Отчаянието на едно измъчвано куче със сиурност е не по-малко от отчаянието на измъчван човек. Най-отчаяното, най-безнадеждното, ужасяващо същество видях в шест сутринта на една улица в Ахтопол. С един приятел отивахме да ядем супа от калкан, морето току що беше светнало, тревата зелена, главата голяма, радостта от живота още повече, и ти да видиш, колата ни настигна куче, което вървеше бавно по средата на улицата и не обръщаше внимание на нищо, като попаднало в негов си, кучешки транс. Внимателно го задминахме и очите ни се плъзнаха по почти голото му от козина тяло покрито с….петна от зелен мъх. Или плесен. Плесенясало живо същество. Знам, кошмарна картинка достойна за филм на ужасите, но беше абсолютна реалност. Кучето само дето не се разкапваше докато ходеше по улицата. Подобен образ в блясналото морско утро е повече от сюрреалистичен, той си е някакво демонично явяване. Отминахме го все едно, че току що сме се събудили от гаден сън. Беше невероятно, че никой не го беше убил за да му спести мъките. Вероятно убийците и садистите ги е гнус от болни животни и убиват само здравите. От цялата тази кошмарна история около Мима благодарение на която отново се прочухме по света с добро, все пак произлезе нещо свестно - в България вече има общество, което реагира без колебание. Би било прекрасно, ако обществото реагира също така остро когато става дума за деца. Онзи ден прочетох малък текст на Карбовски във в. Стандарт за някакъв дом за деца с умствена изостаналост в който за две години са умрели 26 деца. Според информацията публикувана в Стандарт, директорката на дома е отказала аутопсия на последното починало дете с аргумента, че аутопсии не са необходими, защото децата достатъчно се били мъчили приживе. Интересен аргумент по отношение на труп. Повечето деца били починали от остра сърдечна недостатъчност и не са имали никаква подкожна мазнина. Със сигурност е ужасно трудно да се гледат умствено изостанали деца и не завиждам на никой, който си изкарва хляба по този начин, освен ако не го прави от непреодолимо желание да прави добро. Те не са привлекателни и милички като някое изоставено кученце. Те са различни и често неприятни за гледане, но в никакъв случай не можем да ги заподозрем в анорексия. Защо тези деца нямат никаква подкожна мазнина? Този въпрос е не по-малко страшен от историята на кучето с отрязани крака. Кой знае, може би извършителят на престъплението спрямо Мима, е бил свидетел на ужасяващо отношение към хора и в него няма граници между позволено и непозволено, добро и лошо, и се е превърнал в садист съществуващ в някаква Долна земя пълна с демони и вещици. А ако е най-обикновен български гражданин наясно с правилата? Какви са правилата спрямо слабите, убитите от живота, смазаните от съдбата, разбитите физически и психически хора по рождение? Спазват ли се? Милосърдието ни към кучетата по-голямо ли е от милосърдието към хората? Ако е, защо? Можем ли да кажем за българските деца в приютите, пък дори и за тези в Биг Брадър Фемили, тях кучета ги яли? Не. Кучетата не ядат хора. Това може да се случи само ако са озверели от дълъг глад. От какво са озверели българите?

http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2010/04/blog-post_18.html

Нагоре