Изборът ми за този ден е тази  песен...
Може би, защото тя описва най-добре Слънцето, което влезе в дните ми преди 3 месеца, и сега ме топли с усмивката си...
Не,няма тук любов... Има, нещо повече...
Даже и приятелство не е...
Но се радвам че то е тук, с нас... 
Че е взело важно решение в живота си, и искам да намери сили да стигне до края на пътя, до крайната цел... 
И искам да бъде все така...

Ето и самия текст+клип...

Накъдето ми видят очите Уморих се от хорски съвети, от учтивост да бъда обичан, от уюта на скъпи предмети, искам просто да бъда различен. Уморих се да търся посоки, уморих се да бъда прилична, да раздавам усмивки широки, чужди пътища все да пресичам. Уморих се.... Уморих се от хорски съвети, от учтивост да бъда обичан, от уюта на скъпи предмети, искам просто да бъда различен. Припев: Накъдето ми видят очите, по света аз да тръгна тогава, изведнъж надживял суетите, тази нищо, нищо не значеща слава, към сърцето на някой приятел, по безкрайният път на мечтите, без часовник, без вчерашни дати, накъдето ми видят очите. Уморих се...