Антисоциално поведение - причини и терапия

Причините, които формират антисоциалното поведение не са напълно разгадани. Както при много умствени разстройства и тук учените отчитат влиянието на наследствените фактори - "какъвто бащатата, такъв и синът".Но лошата семейна среда също увеличава шанса за появата на антисоциалното поведение. Така, че дори и да има генетична основа, факторите на средата са тези, които отключват развитието на заболяването.

Има различни теории, които дават обяснения за формирането на черти у личността характерни за антисоциалното поведение.
 - Някои учени считат, че главнита причина са изменения в развитието и функционирането на нервната система.

Някои от проявите, които са сигнал за евентуални изменения в развитието на нервната система са трудности в заучаването на нов материал в училище и хиперактивност.

Проучвания показват, че ако майката пуши по време на бременността, риска за проява на антисоциално поведение при детето й, се увеличава.Пушенето намаля нивото на кислород в организма, което може да нанесе поражения на мозъка на детето. 

  - Според други учени, хората с антисоциално поведение имат нужда от повече "сензорен инпут", т.е. от по-голям прилив на сензорна информация и достъп до повече стимули от средата, за да може мозъка им да функционира нормално.

 Социопатите имат по-нисък пулс когато се намират в състояние на покой както и по-ниска проводимост на кожата. Наблюдават се и различни мозъчни вълни при определени измервания на някои области в мозъка.
Т.е антисоциалните личности са с хронично по-ниска възбудимост от обикновения човек. С това може да се обясни тяхното желание да търсят или създават рисковани и опасни ситуации, чрез които да увеличават нивото си на будност и да заситят желанието си за по-силни усещания.
Импулсивното и агресивно поведение при това заболяване се обяснява с изменения в нивото на нервотрансмитера серотонин.

Лечението е трудно поради редица причини.

Първо хората, които страдат от това разстройство рядко търсят помощ. Обикновено терапията започва принудително, след като лицето е стигнало до нарушения на закона.

Най-добър успех се постига когато се прилага програма, при която при напредък се дават привилегии на пациента.

Има данни, които сочат че с напредването на възрастта заболяването отшумява само. След около тридесетата година много от симптомите изчезват. Има вероятност обаче пациента да остане пристрастен към алкохол или наркотици.

Медикаменти:

Оказва се, че медикаментите не помагат при лечението на този тип психическо заболяване.

Психотерапия:

Помощта на груповата психотерапията е ефективна ако пациента се чувства добре в групата.

Индивидуалната терапия и когнитивната терапия дават резултати ако терапевта успее да спечели доверието на пациента си. Социопата е недоверчив и трудно формира близки взаимоотношения с друг човек. Така, че доверяването и искреността във взаимоотношенията с него са едни от най-трудните, но основни цели, които терапевта има пред себе си.

Заангажираност:

За да се провежда успешно терапията при пациенти с антисоциално поведение, терапевта трябва да съумее да погледне през очите на пациента си и да заеме неговите виждания за реалността. В повечето случаи антисоциалната личност поставя своите нужди над тези на околните. Именно и по този начин социопата успява да управдае пред себе си негативните прояви на своето поведение. Терапевта трябва да има в предвид факта, че пациента вижда себе си като нещо уникално и  личност, на която трябва да се отделя специално внимание.
Хората с това заболяване не изпитват състрадание към жертвите си и чувство за вина от действията си.

Главната мотивация на пациент с антисоциално поведение се състои в това, че той/тя винаги е прав/а в решенията си. Целта е успех на всяка цена, независимо дали се нарушават правата и свободата на другите хора. Терапевта не трябва да се стреми да отстрани този възглед защото в повечето случаи е невъзможно. Такива опити ще поставят бариера между пациента и лекаря.

Когато терапевта работи със социопата, той трябва да провежа терапията ръка за ръка с мотивация на своя пациент. Макар тя да не влиза в обхвата на социално приемливите норми, в терапията е добра изходна точка за провеждане на лечението.

 Да искаш да изглеждаш чист и да си трезвен, да запазиш работата си, да не позволяваш да те арестуват, и още други подобни цели, макар да са свързани само с личността на пациента, дават добър старт за прогресивното изменение на поведението.

Кризи:

Когато пациент с антисоциална поведение изпадне в криза, терапевта трябва да е предпазлив. По време на кризите, когато пациентите отказват да извършат определена дейност или искат да избягат от дадена ситуация, те проявяват опасно за околните поведение. В тези случаи терапевтите трябва да отбягват гневните конфронтации.